Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Към края на първото десетилетие на най-новия ни век се състоя премиерата на очарователен (от моя гледна точка) филм, който изглеждаше да бъде печеливш, интересен и най-вече – потребен на онези, за които е бил предназначен. И за техните наследници, вероятно – поколението, отъждествявано със зората и апогея на рок музиката. Това е филмовата продукция The Boat That Rocked, в буквален превод „Корабът, който свиреше рок”, „рокираше”, тъй да се каже. Сега от време на време се появява в-някоя-и-друга телевизионна програма у нас. По планетата филмът е представян с различни имена: В САЩ името е „Пиратско радио”, „Радио рок революция” – в Германия, във Франция – „Добро утро, Англия”. Българското заглавие е кратко и ясно: „Рок радио”. Филмът (сценарий и режисура на Ричард Къртис) в комедиен план описва времето на пиратските радиостанции във Великобритания, които нелегално са излъчвали рок музика, посрещана зле от по-възрастните хора (не всички!) и почти официално обявена за „зло” от властите и държавната радиостанция на Острова. Факт, чието доказателство е безспорно, имайки предвид оскъдното присъствие на рок изпълнения и песни в програмите на Би Би Си между 1962-ра и 1968-ма година. Не, че по същото време в България и Българското радио бе по-различно, но все пак, там, където тази музика се е създавала, е нормално да й се обърне повече внимание. Но не. Така в програмите встрани са останали "Ролинг Стоунс", Джими Хендрикс, The Who и цяла плеяда техни колеги, за да сполети тази съдба по-късно и четиримата от "Лед Цепелин"... Нещо повече, заради огромния, масов интерес към новата музика от страна на слушателите, самото правителство повежда война с пиратските радиа, на практика – война с масовото разпространение на рок музиката чрез радиоефира. След дълга борба остава само една радиостанция, излъчваща денонощно рок, както и предавания, свързани с него. Намирала се е на изоставен навътре в Северно море кораб, откъдето са се правели радиоемисиите. След различни прокламации и заплахи се стига до приемане на законов текст, който забранява нерегламентираното радиоизлъчване по крайбрежието, защото... това заплашва радиовръзките с рибарските морски съдове, движещи се наоколо. Накрая, корабът – платформа за нова музика е потопен. „Вражеското” пиратско радио замлъква. Завинаги. История, по-близка до реалната истина, отколкото мечтата. Мнозина знаят това. Но имат ли те "памет за подробности"? Пет десетилетия по-късно, тези драматични събития, оказва се, вълнуват единици у нас и по света. Прагматизмът е взел връх над емоцията, сантимента, рок носталгията (ако изобщо вече има някъде такава). С вложените в него 50 милиона долара и възвърнатите с мъка 36, филмът в бившите рок-обетовани земи е истински касов и финансов провал. С други думи, не намира достатъчно публика. „Няма хора", казва един анекдот. От друга страна, знайно е, че „обществото прощава на престъпника, но не и на мечтателя“, според Уинстън Чърчил... Започвам да разбирам: в наши дни „Рок радио” може да послужи само за събуждане на някой-и-друг спомен у навлезлите в чаровна възраст почитатели, живели в зората и зенита на неподправения, искрен, потънал в дълбините самобитен рок. P.S. Днес в дигиталния безкрай срещаме и радиостанции (някои от тях – 80-годишни), които неусетно добиват силуета на стария корсар: легендарното Рок радио. Кръгът се затваря. Вселената се разширява.
