Всички големи европейски и американски градове са били през всичките тези 50-60 години в целевата карта на социалистическия ядрен арсенал на Русия, както и обратно, и от това нищо не е произтекло. Напротив, тези градове и тези икономики са се развили блестящо. Изобщо, страхуването за това, че ще попаднем в нечие полезрение или ще бъдем предмет на някакъв гняв, са доста лековерни и с лека тежест, тъй като няма как да имаме участие в съюз НАТО, с който Русия има проблеми и доктрината на Русия официално е определила НАТО като враг, без НАТО да е определила Русия като враг, и ние от това да правим някаква паника или истерия. Просто това е част от правата и отговорностите, и неизбежните последствия на това да бъдеш член на НАТО и да се ползваш от защитата на този съюз.
Аз не вярвам, че ще има широкомащабна война между Запада и Русия. Всички говорят за конфликт между Русия и Украйна, в който Западът може да бъде включен, но нещата едва ли могат да ескалират до такова равнище. Проблемът, който обаче поражда напрежението и основанията да бъдем умерени оптимисти за изхода на преговорите в Минск, е това, че за Запада наличието на въоръжен конфликт не пречи икономическите и финансовите лостове за въздействие върху Русия да действат. Санкциите действат вече особено ефективно, при това кризата в самата Русия си има своя автономен характер, т.е. тя се поражда от неудачи в управлението на руската икономика и от процеси, които са автономни по отношение на обектите на въздействие от страна на Запада. Докато Русия се лиши от енергийното си оръжие, благодарение на срива на цените на суровия нефт и на свързания с тях газ, тя вече няма и този значителен лост на въздействие и остана единственият аргумент на Русия, който все още има, това е военната сила и възможността тя да интервенира в съседни райони, т.е. постсъветското пространство.
И тука е големият проблем на България и на дебата в България – не става въпрос за пряка заплаха спрямо България, но става въпрос, че НАТО, чиито членове сме и от чиято защита ние се ползваме, не включва само българи и българските интереси. Имаме зона на конфронтация между НАТО и Русия, която е Прибалтика, имаме зона на конфронтация в Полша и както ние разчитаме, че в труден час НАТО ще ни се притече на помощ, така и ние трябва да съотнасяме собствените си страхове, правата, които получаваме, и към отговорностите, които следват от това членство.
Интервюто с Илиян Василев чуйте в звуковия файл.
