Радговор на Нина Колева с Д-р Валери Велев и доц. Атанас Мангъров
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Д-р Валери Велев - лекар във Второ детско отделение в инфекциозната болница в София и асистент в катедрата по инфекциозни болести в Медицинпския университет в София и доц. Атанас Мангъров- началник на Първо детско отделение в инфекциозната болница коментираха в предаването "Хоризонт до обед" защо децата трябва да се ваксинират. Доц. Мангъров: Ако човек не се ваксинира ще се разболее. Много хора мислят, че цял живот техните деца ще живеят в затворени комплекси, ще ги возят с коли до училището и ще виждат само на снимка цигани и бежанци. Че няма да отидат по света, да пътуват със салмолети. Другата група е тази, дето си мислят, че както успяват да надлъжат другите системи така ще надлъжат и природата и децата им няма да се разболяват. Професионално невежество и престъпление е когато лекарите фиктивно отчитат ваксина, без да е напрпавена. Рискът е голям. От страните, където се води война, идват десетки деца, които не са ваксинирани. Другата невралгична точка в момента е Украйна. Там също не се правят ваксинации. И е въпрос на време там да възникнат случаи на полиомиелит. Това е най-страшното, което може да ни се случи. Тези деца, които не са ваксинирани, те не са ваксинирани за всички заболявания. Да припомним случая с морбили. Заболяха 24 хиляди души и умряха 24 деца. С полиомиелита ще има много повече загинали, много повече трайно и невъзвратимо увредени. Ако родителите нямат доверие на лекарите за ваксинирането, не знам кой ще ги лекува, когато това се случи. Ваксините са за нещо, което може би ще се случи. Но когато заболяването не се случва след години, това е далече и човек не вижда.
Д-р Велев: има деца, които по медицински причини не могат да бъдат ваксинирани, те са в риск, около тях неваксинираните деца са в риск. Това е груповия имунитет. Ако имаме мвного неваксинирани - те са риск за ваксинираните. Имало е моменти, когато ме е било яд, но съм си мислил за епидемия, съжалявам , че го казвам.
