Може би така се получи, че нашата професия не беше толкова гръмогласна, колкото един ред организации, които се изказаха негативно срещу законопроекта, който е предложен на вниманието на народните представители, без разбира се обаче да дадат позитивни обяснения по какъв начин техните притеснения биха могли да бъдат избегнати. На този законопроект не му върви, защото това е второ Народно събрание, в което той бива внесен. Той беше внесен още миналата година през април и за съжаление със самата законодателна процедура, с това, че си отиде предишното Народно събрание, отпадна и законопроектът.
Много зависи от Комисията по правните въпроси, след това от самите депутати в пленарна зала по какъв начин ще се подходи към разглеждането на този законопроект, тъй като той е неразделна част от така желаната от всички съдебна реформа. Затова, за да може да се постигне този резултат на съдебна реформа, трябва да се пипне и Закона за адвокатурата. С годините, с които този закон се прилага, а това са вече повече от 10 години, се показа, че има натрупвания, има недостатъци, които позволяват включително лица без юридическо образование да извършват дейност, която след това пак стига до нас като адвокати. Но на нас ни се налага да замазваме чужди грешки и да поправим непоправимото. Именно това са една част от промените, които касаят прецизирането на това кой може да извършва адвокатски дейности. Това е една от частите на законопроекта, които срещат най-сериозен отпор.
Интервюто с Александър Пелев чуйте в звуковия файл.
