През 1915 г. в лозе в местността Харманлъка близо до град Никопол, е открито медно котле, пълно с богато украсени сребърни тасчета, лъжици, части от апликации за колани, обеци, гривна и монети. През 1917 г. близо до средновековната крепост са открити още 261 сребърни монети, а през 1971 г. съвсем случайно е изровен още един меден котел, само на няколко крачки от мястото на първата находка. В него са скрити златни наушници и гривни, сребърни торкви, огърлици, пандантиви (предмети, висящи на верижка) и повече от сто копчета с различна форма, някои с гнезда за стъклени или емайлови инкрустации. Намерени са още сребърна чаша, сребърни тасчета, лъжици и кюлчета, елипсовидна позлатена купа с бордюр, златни и сребърни монети.
По-голямата част от всички тези предмети са от 13-14 век и са произведения на местни майстори. Според учените, стилът на някои изображения (лъвица, с вдигнат преден крак, човешка фигура до пояса и стилизирани растителни орнаменти) върху някои от тасовете, ги сближават с готическото изкуство и ателиетата в Лимож и Монпелие във Франция, както и остров Готланд. Предполага се също, че Никополското съкровище – едно от най-големите, откривани на Балканите, е заровено от знатни българи при османското нашествие или по-късно.
Едно предание свързва съкровището с цар Йоан Шишман. Според него, българският владетел успял да избяга от османските завоеватели и прекарал последните си дни в усамотение и мъка в Кайлъшкия каньон, където сложил край на живота си. Съкровището било укрито от неговите приближени в близкия манастир „Свети Георги” като монасите дали обет за мълчание – да разкрият неговото местонахождение, когато българският народ отново бъде свободен.
Още за Никополското съкровище, за португалските трубадурски песни, кантиги и за Двореца на великите магистри на Малтийския орден на остров Родос, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
