Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ социологът Първан Симеонов от "Галъп"
Ако трябва да бъдем честни, там лозунгът: „Реформи“, постепенно се измества от лозунга: „Стабилност“. Впрочем ГЕРБ обеща това на своите избиратели.
На мен ми се струва, че от известно време насам това правителство само си е поставило центрлната метафора. То говори за саниране на блоковете. Знаете, санирането на блоковете е опит за промени, част от тях – козметични, които до удължат живота на тези блокове. Санирането не е радикално реформиране. То е опит за поправяне на първо, второ и трето, за удължаване на живота, колкото е възможно. Струва ми се, че това правителство няма да реформира, то ще „санира“ държавата.
Университетският преподавател и макроикономист Искрен Пенчев коментира намеренията за увеличаване на външния дълг.
Има техническа страна на въпроса и тя е доста простичка. Трябва да погасяваме падежи по стари дългове. Ако не направим това, последиците за България, като страна опитваща се да излезе на международните пазари и да използва кредитен ресурс, ще бъдат катастрофални. Това ще бъде нещо като да обявим мораториум върху дълга. От друга страна обаче са тези, превърнали се в хронични, дефицити, които са в основата на говоренето в последните години за държавен дълг. Трябва да се постигне балансираност на бюджета в следващите години, защото започващите валутни войни в международен аспект и фактът, че България не може да има самостоятелна независима парична политика, означават че ние не можем да си позволим да попаднем в дългова спирала.
Според икономиста, основна причина за преразходите е липсата на критерий за ефективност в публичните системи, според който финансирането да определя посоката си.
Говорейки, че нетният дълг не расте, е хубаво да кажем, че през последните години, вече 5 или 7, се оформя една тенденция, според която, всяка година делът от онова, което цялото общество произвеждаме, който отива за плащането на лихви по държавния дълг, расте по-бързо отколкото онова, което произвеждаме. На фона на това, че България е една малка, отворена икономика, силно зависима от търговските си партньори и международните пазари, трябва много внимателно да се отнася към бюджетирането и реализирането на дългосрочни бюджетни дефицити, каквито ние дългосрочно имаме от години.
