Това каза за „12+4“ по „Хоризонт“ проф. Милена Беновска, преподавател в „Нов български университет“.
Специфична особеност на този празник е, че събитието, което той отбелязва – подписването на Санстефанския мирен договор е отдалечено от българската територия днес и поради това затруднява нашето въображение да се концентрираме върху определена територия. Това, през годините, е правило това празнуване не толкова жизнено, витално, както са някои други празници. Именно отдалечеността от мястото и нашата неспособност да свържем времето на празнуване, на събитието и мястото в едно.
Националните празници са плод на модерното общество, твърди проф. Беновска:
Самото събитие е едно дипломатическо събитие, което не се отличава с нищо забележително. Ние не бива да забравяме, че това, което празнуваме, е свободата – една модерна ценност. По начало националните празници са изобретение на модерната епоха, т.е. епохата след Великата френска революция от 1789 г. Тези празници са част от масовите традиции, които включват: герб, национално знаме, химн и т.н. За първи път в човешката история тези масови традиции се съсредоточават върху светски ценности, каквото е гражданското обединение на хората и свободата.
Абстрактните ценности позволяват да бъдат осмисляни по един емоционален начин и често се забравя самото събитие, обясни Беновска и разказа, че честването на националния празник е преминало през интересни трансформации:
Този политически ритуал първоначално има по малък мащаб и по-скромен израз, тъй като от 1879 г., когато се празнува в София, градът е малък, сравнително. По времето на Руско-турската освободителна война той намалява до към 11-12 000 души. Вероятно, след това отново се е увеличил до към 20 000 души, колкото е и през 1880 г. В такава общност от хора е имало колкото официозни действия, толкова и спонтанни. Имало е водосве. Въпреки че казваме, че събитията са граждански и светски, все пак е имало и религиозен момент в тях . След това е имало и гражданска процесия. Тя е била особено колоритна. Всички еснафски организации са вървели със специфичното си облекло и с иконите на техните светци покровители. Най-атрактивни са били пожарникарите, които са били в една лъскава униформа. Този отряд се е състоял от евреи. Най- атрактивната част, която е привличала вниманието и смеха на хората, е бил 25-годишният кон на Осман Паша – един бял кон, който е бил пуснат да върви заедно с шествието, като напомняне за събитието. Спонтанната частна празнуването е завършвала с песни и музика под прозорците на Руската легация, която се е намирала на „Московска“ и „Раковска“, където днес е домът на Москва.
Във времето празникът се трансформира като му се прибавя политическа символика в годините преди Втората световна война, каза проф. Беновска.
