Отмина националният празник, патриархът отслужи молебен, за няколко часа ни показаха оригинала на Търновската конституция, вдигаха се знамена, приказваха политиците, гърмяха възнебо фойерверки или кьорфишеци – не знам как да го кажа на български, ние май нямаме дума за такива неща. Който можа, изпъчи се пред множеството, останалите просто останахме с надежда България да я има во веки веков и амин.
И никой дума не спомена дали ще бъде спряно онова, което видяха хилядите, стигнали до връх Шипка – паметникът там се руши. Причината, разбира се, е топлата грижа на държавата и на държавниците за националните ни светини. Дни преди празника персоналът там бе съкратен с 22 на сто, шест човека останаха без работа, директорът подаде оставка в знак на протест, чистачка вече няма, а след месец паметникът най-вероятно ще остане без охрана. Така че върхът, който някога опълченците отстояха пред юрушите на Сюлейман безумни, сега е на път да сдаде рубежите пред атаките на бюрократ малоумни.
