Какво можеш да правиш с твоето собствено тяло и какво не можеш да правиш на чуждо тяло е всъщност фундамент на правото. Дали е дошло време правото да погледне към границите на това, какво е допустимо и какво е наказуемо, и по отношение на изкуствените тела?
Стоян Ставру: Геноидите са пример за “чисти” тела. Дори бихме могли да ги разглеждаме като някаква форма на “еманципация” на тела – от биологични организми (в медицината) към “истински” кукли (в порно индустрията). Днес едни от най-консумираните продукти са човешките тела. Основните ограничения при консумацията на човешките тела са наложени от обстоятелството, че те въплъщават хора – субекти с достойнство и права. Тъй като апетитите към тялото стават все по-големи, създаването на изкуствени тела (“истински кукли”, геноиди и сексроботи) има за цел да премахне причината за налагането на ограниченията при тяхната употреба. Идеята е, че ако можем да създадем “чисти” тела (без хора “вътре в” тях), то ние бихме могли да правим с тези тела каквото си пожелаем. Да станем неограничени потребители на тела. Това е златна мина, в която порноиндустрията инвестира от години.
Ирина Недева: Съвременният човек държи на контрола, на дистанционното в ръката си и технологиите му предагат тъкмо това - задоволяване на желанията му с един клик, едно натискане на копчето. Секс куклите и геноидите - също могат да бъдат програмирани. Това ще реши ли проблемът с непредвидимостта на жените?
Стоян Ставру: Геноидите са продукт не само на едно соматично общество, но и на общество на краен индивидуализъм. Задоволеността, която ни осигурява потребителската култура, и контролируемостта, която ни е предоставена при ползването на услугите на виртуалния свят, правят част от хората все по-предпазливи и несигурни в отношенията им с другите “истински хора”. Тези отношения предполагат взаимодействие, което е трудно контролируемо и често неудовлетворително и за двете страни. Страхът от двустранността и от липсата на контрол върху развитието на взаимоотношението ражда един нов тип потребление – потребление не само на секс играчки (които са безспорно вещи), но и на емоционални отношения (каквито са вече предоставяните срещу заплащане услуги “приятел под наем”, компаньонка, сексуален треньор и пр.). В нашата култура жените се славят (с или без основание) със своята емоционална непредвидимост. Това плаши част от мъжете. Мъже, които не могат да третират жените (си) като вещи, си купуват вещи-жени. “Жени”, сведени до “чисти”, опитомени, обезопасен и обезсубективирани тела, притежаавани за употеба.
Ирина Недева: Според недоказания с фактология, но пък забулен в легенди проект Боргхилд, Нацистка Германия прави секс-кукли за войниците си по време на Втората световна война, като част от хигиенния план за борба със сифилиса. Вероятно е това да е мистификация, но така или иначе отразява идеята за обезопасеното, без-опасното тяло, което може да е сведено до предмет и до собственост. Знаем, че правото регулира отношенията на собственост. Достатъчно ли е да преформулираме, или да разширим нормата за неприкосновеността на частната собственост до това - "не пипай, и не ползвай изкуствената кукла, която не е твоя, а е чужда собвственост" ?
Стоян Ставру: В някои случаи отношението на собственост не е достатъчно. Показва го случая с Давекат (Davecat), който е изключително популярен в медийното и най-вече интернет пространство. Той желае неговата “истинска” кукла да бъде призната и за негова “истинска” съпруга (без да е “истинска” жена). Претенцията му е за юридическо признаване на еговото специфично отношение към собствената му “истинска” кукла (Sidore Kuroneko) като форма на социално и юридическо разпознаваемо партньорство. Претенцията му е за признаване на отношение, което се доближава едновременно до гражданските партньорства, допуснати в различни държави и конкуриращи правната фигура на брака, и до особеностите на притежаването (правото на собственост) върху животните-домашни любимци, които задоволяват емоционалните потребности на своите стопани.
Ирина Недева: Комбинацията между изкуствено тяло, което става все по-близко до реалното и изкуствен интелект дава нови хоризонти, защото ако това изкуствено тяло комуникира това ще внесе емоционален компонент. Но както един потребител решава каква кукла му се харесва така ще може да избира и ителектуални способности или емоции на робота си. Ако обаче се даде на Давекат право на брак с куклата му, не трябва ли да се припишат и дадат и човешки права на тази кукла? Правото на куклата, например да отговори с "не" на въпроса - "искаш ли да се омъжиш, ожениш за мен"?
Стоян Ставру: Добавянето на “емоционален компонент” към “истинските кукли” е част от съвременните тенденции в сексроботиката. “Истинските кукли” стават “геноиди” – силиконови секс-роботи, които притежават “истински” тела, без да са “истински” хора (тук понятията “истински” и “изкуствени” стават условни, поради което е и честото им използване в кавички). Това позволява тяхната “пълна” (“плът-на”) употреба – без ограничения и без гузна съвест. От друга страна, роботизирането на “истинските” кукли добавя към обекта на употреба и поведение, което може да бъде регулирано – собственикът може да избере какъв да бъде характерът на геноида и да заложи конкретно определен процент на предвидимост в “нейното” поведение. Така се осигурява още по-“истинско” преживяване при употреба, като се запазват контрола от страна на потребителя и безсубектният характер на “партньора”. Разбира се, при един по-далечен поглед в бъдещето, може да се постави и въпросът за “правата на роботите”, включително – “правата” на секс-роботите. Това би било допълнителен нюанс в правната регулация на техносексуалността (сексуалност, насочена към технологични обекти).
Ирина Недева: Предишният път говорихме върху казуса с правата на животните, които вече се разширяват до човешки права на животните. Допускате ли, че в тази посока ще се движи и правото с навлизането на геноидите и андроидите в съвременното общество?
Стоян Ставру: Този въпрос е близък до въпроса за правня статус на животните. И животните, и едни технологично усъвършенствани роботи са самозадвижващи се обекти, които могат да имат различни по своята морфология тела. Разликата е, че телата на животните са биологични, а “телата” на роботите, при най-добро прибрижение, са механични и биотехнологични.
Ирина Недева: Колко важно и ключово е биологичното тяло за да бъде призната субектност и съответно права на субекта? Дали е въпрос на конвенция да кажем, че биотехнологичните тела няма да имат право да претендират за субективност?
Стоян Ставру: Да, така възниква сериозният въпрос за значението на биологичното тяло за формирането на съзнание и за съществуването, съответно - разпознаването на субектност (и от там - правосубектност). Възможно ли е разграничение между биосубектност и техносубектност? Това е въпросът! Наличието на все по-”съвършени” “истински” кукли-тела, включително изкуствени части от “тела”, предназначени за сексуална употреба, води до специфичен психологически ефект, обозначаван като “дереализация на човешкото тяло” – Истинските тела започват да се сравняват с “истинските” кукли, стават по-непривлекателни (по-несъвършени и по-малко контролируеми) и в крайна сметка могат да бъдат третиране с по-малко внимание, загриженост и защита от тези, които се предоставят на изкуствените тела (“истински” кукли и геноиди).
Ирина Недева: Може би това "освобождава" реалното човешко тяло от това да бъде използвано от другия - може да еманципира например жената, която не иска да е просто сексуален обект за мъжа, защото той ще може да употребява своята "секс-кукла" за тази цел?
Стоян Ставру: Не мисля! Скептичен към подобен техно-феминизъм. Защото паралелно с процеса на еманципиране на изкуствени тела като “истински”, протича процес на маргинализиране на истинското тяло, а с него – и на специфичния морален и юридически статус на човека като въплътено същество.
Ирина Недева: Тоест, д-р Ставру, смятате, че колкото по-реални и очовечени стават изкуствените тела, сек-кукли, роботи, геноиди, андроиди, толкова повече ще се разколебава и подкопава статута на човешкото, включително и в правото, така ли?
Стоян Ставру: Да, така смятам.
В звуковия файл можете да чуете третият брой от тематичната рубрика "Правото в нови води", днес посветена на отношенията с човек- кукла, синтетично тяло, разликата между човек и вещ и правата на геноидите на интимност, и правото на човека да сключи брак с изкуствено тяло.
