Андре Клюитанс е роден на 26 март 1905 година в Антверпен. Дядо му, баща му и чичовците му са професионални музиканти. Майка му е оперна певица, а след нейната смърт баща му отново се жени за певица. Андре завършва Фламандската консерватория, а баща му Алфонс, който е диригент в оперния театър на Антверпен го взема на работа там.
„През петте години се занимавах с какво ли не, казва Клюитанс – свирех на пиано по време на репетициите, бях корепетитор и изработвах ролите с певците, когато се налагаше свирех на органа и глокеншпила зад кулисите, бях и хормайстор.“ Диригентският му дебют е на 14 декември 1926 година, като дирижира „Ловци на бисери“ на Бизе, замествайки болния си баща.
„Този опит се превърна в шедьовър – пише критиката. Ако младият Клюитанс не е диригент, каквито изказвания се чуха, то ние нямаме никакъв диригент. Още от първия акорд, с мек и добре премерен жест той поведе оркестъра, моделирайки спектакъла без ни най-малък признак на умора.“
За следващите пет сезона, през които е в този театър той поставя около 32 опери, от които 19 са френски, а 10 италиански, 7 комични опери, 3 оперети и 14 балета. Сред най-предпочитаните композитори са Пучини – той изнася 25 представления на „Бохеми“, Верди – с 28 спектакъла на „Травиата“, Масне, Доницети, Месаже, Адам, Дебюси, Обер, Майербер, Рихард Щраус. Балетът „Майка ми гъската“ на Равел е представена 15 пъти. Това е равносметка, разкриваща титаничния творчески заряд на диригента – репетиции, представления, работа с артистите – пет първи диригентски години, в които той се отдава на Антверпен.
На 1 октомври 1932 година Андре Клюитанс пристига в Тулуза и поема ръководството на театър „Капитол“. Първият спектакъл, с който започва сезонът е „Фауст“ на Гуно.
„Още от първите тактове ние разбрахме, в колко сигурни ръце попадна нашият театър. Скромно, с мек жест, със сигурна палка, Клюитанс получи от всички съвършена интерпретация.“
Освен възторжените критика Клюитанс събира и възхищението на публиката, която го обожава и препълва залата на театъра. Там поставя „Борис Годунов“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“ и „Валкюра“, както и много оперети. Откриването на сезона с „Лоенгрин“ през октомври `33 г. се превръща в истински триумф, затвърден в края на същия месец, в който Клюитанс представя и „Танхойзер“.
Две години по-късно той вече е начело на операта в Лион, като добавя още вагнерови опери в репертоара си – „Рейнско злато“ и „Зигфрид“. Като първа постановка в Лион той прави „Кармен“ – „той притежава чувственост, води състава без широки жестове и без театрални ефекти, но той не ръководи само сценичното действие, а изисква от оркестъра ту някой акцент, ту пластично крешчендо.“
След Лион Клюитанс приема да ръководи театрите в Бордо и Виши – първият му сезон започва през октомври 1938 г. и въпреки напрегнатата обстановка той продължава да поставя оперни заглавия, без да разширавя репертоара си.
Става френски гражданин на 14 май 1940 година, а през юни пише писмо да бъде мобилизиран. Все още се спори дали наистина е бил мобилизиран, но се твърди, че има снимки представящи го да свири на пиано във военна униформа. Има и проблеми след 1945 г., заради съмнения за колаборационизъм, но това не е нашата тема.
След втората световна война през 1947 година Андре Клюитанс става музикален директор на „Опера комик“ в Париж. До 1953 година той представя на тази сцена над 40 заглавия. Възражда „Хофманови разкази“, „Манон“, творби на Филидор и Пуленк. Прави цикъл представящ творчеството на Морис Равел. Клюитанс осъществява и френската премиера на „Похожденията на безпътника“ на Стравински. На 30 септември 1954 година Клюитанс дирижира последния си спектакъл в „Опера комик“ – „Манон“ на Масне.
През 1959 година за първи път поставя тетралогията на Вагнер, а след това е поканен и в Миланската Скала, вече през 1963 година, когато сред солистите са Биргит Нилсон и Ханс Хотер.
Дискографията му включва всички симфонии на Лудвиг ван Бетовен с Берлинската филхармония, почти всички френски опери, има почти интеграл от творбите на Равел, с Борис Христов записва „Борис Годунов“ на Мусоргски и два пъти „Фауст“ на Гуно.
Успоредно с работата в операта Андре Клюитанс дирижира и оркестъра на Парижката консерватория, като след 1949 г. наследява Шарл Мюнш на поста главен диригент. Остава такъв до 1960 г.
Международната му кариера включва ангажименти с различни оркестри. Андре Клюитанс е първият французин допуснат да дирижира в Байройт – „Танхойзер“ през 1955 година, като отново се налага да замести свой колега.В следващите години той ще се връща там за „Нюрнбергските майтори певци“, „Парсифал“, „Лоенгрин“. Негов страстен почитател е самият Волфганг Вагнер. Когато Виланд Вагнер поема ръководството в Байройт Андре Клюитанс му представя Реджин Креспен, която изпълнява Кундри в „Парсифал“ три поредни години – `58, `59 и `60.
През 1948 Клюитанс дирижира за първи път Виенската филхармония и след това прави турне с нея в Обединеното кралство, Щатите и Канада през 1956. Поканен е в Лондон, за да работи с оркестър „Филхармония“, замествайки Ото Клемперер. Търсен е, за да представя творчеството на Морис Равел и модерните (за средата на 20 в.) френски композитори. Андре Клюитанс се среща за първи път с музиката на Равел на 13 април 1929 г., когато поставя балета „Майка ми гъската“, и въпреки забележките на критиката към постановката е отбелязано. „Клюитанс-син дирижира творбата на Равел с перфектен вкус.“
Работи с едни от най-големите инструменталисти за период от повече от половин век – Емил Гилелс, Маргарита Лонг, Жак Тибо, Алдо Чиколини, Юри Буков, Лили Ласкин, Алфред Корто.
През 1927 година се жени за оперната певица Жермен Гилсън - мецосопран, от която има син Мишел. В Байройт се запознава с прочутата оперна певица Аня Силя. Под негово диригентство тя пее Саломе в Париж, а от 1964 г. живеят заедно. След неговата смърт през 1967 тя обитава дома му в Париж.
В джобния формат на оперната ни вечер ще звучат фрагменти от „Фауст“ на Шарл Гуно, запис от 1958 година, смятан за образец на интерпретаторско майсторство. Ролите изпълняват: Борис Христов - Мефистофел, Николай Геда - Фауст, Виктория де Лос Анжелес - Маргарита, Рита Гор - Марта, Лилиан Бертон – Зибел, с участието на хора и оркестъра на парижката опера. Тези фрагменти са включени в изданието наречено „Целият Борис Христов“.
Андре Клюитанс ще дирижира още „Валсът“ на Морис Равел изпълнен от оркестър „Филхармония“, Симфония в до мажор на Жорж Бизе в интерпретацията на оркестъра на френското радио и „Пролетни хора“ из „Образи“ на Клод Дебюси с оркестъра на парижката консерватория записани съответно през 1958, 1953 и 1963 г.
Съдържание на операта „Фауст“ от Шарл Гуно
