Първият проблем е, че на местни избори не всички български граждани имат право да гласуват. Ще се приеме нещо, ако се приеме, с участието на една част от българските граждани. Като имаме предвид, че не всички ще бъдат положително настроени към зададените въпроси, едно малцинство ще наложи волята си над мнозинството, евентуално.
Възниква и въпросът за двойния аршин, защото на първия референдум – за АЕЦ "Белене" – имаше същият проблем – участващите в него изразиха положително отношение, но бяха малко. Сега, със сигурност, също ще бъдат едно малцинство, дори резултатът да бъде положителен.
Вторият проблем е по съществото на нещата, защото практиката на задължителното гласуване вече е много оскъдна.
В Европа само в Гърция и в Белгия вотът е задължителен, подчерта Асланов. И двете държави обаче не се славят с висока избирателна активност. Според Асланов задължителното гласуване няма да пребори купения вот:
Най-вероятно просто пазарът на покупко-продажбата ще мине на по-високо ниво, ще се оскъпи, но няма да изчезне, защото това не е лекарството. Купеният вот съществува, защото много хора няма доверие в избирателната система и въобще в политическата система. Тук не говорим само за цигани.
Тежестта на ДПС ще порасне при задължителен вот, защото парламентарното ѝ присъствие е осигурено при всички случаи, коментира социологът. Той даде и примери за европейски държави, в които са били показани уязвимостите към манипулация на системите за електронното гласуване. България не е имунизирана от "хакерството" и затова не бива да се правят прибързани избори, каза той.
Асланов изтъкна, че е привърженик на мажоритарния вот. Великобритания и Франция са двете страни в ЕС, в които има чиста мажоритарна система, а не елемент, допълни той.
Председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков е на мнение, че идеята на Плевнелиев по тези 3 въпроса е "доста оспорима":
Референдум се прави по теми, които носят реална социална промяна. Какво говорят въпросите, поставени от президента? Единият е за дистанционното електронно гласуване, а другият – за въвеждане на мажоритарен елемент. И двата въпроса, формулирани по този начин, са "удар във въздуха". Все още никой, в това число доста по развити от гледище на технологиите и пр. държави, не е решил ключовия въпрос при дистанционното електронно гласуване и той е тайната на вота. Не е намерено решението как администрацията – ЦИК или друга, която ще оперира със системата за гласуване, няма да знае как гласува лицето "Х" с всички негови индивидуализиращи белези.
Според Цеков това би обезценило инструмента на референдума, защото няма да видят промяна от произнасянето си, докато няма такова технологично решение. Биометричните данни решават само въпроса, че всеки ще гласува по веднъж, но не и въпроса с конфиденциалността на вота.
Същото важи и за мажоритарния елемент, където не е посочена пропорция. Във въпроса за задължителното гласуване съществува конституционен проблем, защото това означава трансформиране на избирателното право в задължение или ограничаването му, допълни Цеков. В конституцията има въведен принцип за неотменимост на основните права, коментира той. Този принцип може да бъде отменен само от Велико народно събрание, а изрична законова норма забранява да се произвеждат национални референдуми по въпроси, които са от компетентността на ВНС.
От задължително гласуване печелят партии, които имат силна политическа машина, която може да стигне до максимален брой хора. Тук Реформаторският блок ще бъде ощетен, с цялата му хлабава структура и липсата им въобще в страната. От жълтите павета задължителното гласуване нищо не ти носи.
Интервюто на Петър Волгин с Юрий Асланов и с Борислав Цеков можете да чуете от звуковия файл.
