Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тялото става все по-разглобяемо, а органите заменими. Представете си, когато един орган или част от тялото ви откаже, да можете да го замените, като крак на маса, болт в машина или ръка на кукла.
До нови върхове стигна трансплантационната медицина след като неотдавна във Великобритания присадиха НЕбиещо сърце (скоба - досега тази сложна операция винаги включваше функциониращо сърце), в ЮАР извършиха поредно, засега успешно, присаждане на пенис, и още един пример: Испания, където в безпрецедентна операция с участието на екип от 45 хирурзи и медицински сестри трансплатираха лице. Не става дума за козметична операция, а за сериозно заболяване - малформации които предизвикат огромна деформация на тъканите.
Можем ли сменим лицето си? Какво става с идентичността на човек, с неговите парспортните данни при присаждане на лице, глава или пръсти - пръстови отпечатъци…на друг човек? Пред какви въпроси се изправя правото заради напредъка на медицината и технологиите? На тези въпроси в четвъртото априлско издание на поредицата "Правото в нови води" отговаря докторът по право Стоян Ставру.
Трансплантационната медицина се развива бурно, но се смята, че първата успешна трансплантация на човешка тъкън е извършена през 1883 г. У нас трансплантацията е уредена със специален закон от 2003 г. и бива 2 вида – послесмъртна и трансплантация при жив донор. Важното е, че в дефиницията трансплантацията винаги е с лечебна цел.
Това каза в поредицата "Правото в нови води" в предаването „Хоризонт до обед“ юристът д-р Стоян Ставру. Той е категоричен, че трансплантационната медицина изправя правото пред нови хоризонти, защото провокира идеята за неделимостта на човешкото тяло.
Определени част от телата на хората се превръщат в конвертируеми биокапитали. С размяната на органи, тъкани и клетки между различни лица трансплантацията има потенциала да дехуманизира човешкото тяло до биологичен организъм, който може да бъде използван като източник на доходи приживе и като „депо за резервни части“ след смъртта на лицето. Това предопределя и рестриктивната уредба на донорството.
Законът позволява трансплантации от жив донор само между някои видове роднини. След осиновяване трябва да са минали поне 3 години, за да може осиновеният да дари орган на осиновителя, допълни Ставру. Опасения предизвикват всички органи, които се възприемат като свързани с идентичността на донора и на пациента като например сърцето.
Целият разговор на Ирина Недева с д-р Стоян Ставру можете да чуете в звуковия файл.
