Депутатът от ГЕРБ и председател на комисията по енергетика в НС Делян Добрев заяви в предаването "Преди всички", че България е една от малкото държави в ЕС, в която се дава независимост на Комисията за енергийно и водно регулиране с избора й от парламента.
Хубавото е, че избрахме най-накрая такъв състав на КЕВР от Народното събрание. Това е процес, който стартирахме още през 41-вото НС, когато внесохме законопроект. С преждевременния край на 41-вото НС той не можа да мине. Опитахме се в закона за енергетиката преди един месец да дадем по-голяма самостоятелност на КЕВР да определя своя бюджет. За съжаление ограничения в Конституцията и закона за държавния бюджет не ни позволи да им разрешим те сами да определят бюджета. Но знаете, че между първо и второ четене на закона за бюджета народните представители могат да увеличат разходите на Комисията, така както сметнат за добре. Сега даваме независимост чрез избор на този регулатор с ясен мандат, за да няма политическо вмешателство. От друга страна трябва да осигурим и финансовата независимост, когато гласуваме бюджета. Мисля че има консенсус в НС, че трябва да им бъде дадена по-голяма финансова независимост.
За ролята на регулатора Добрев обясни:
Много важно е комисията да се включи в провежданите реформи в енергетиката. През годините, освен мегаломанските проекти, съществуват и много неефективности при управлението на държавните дружества. Там трябва да бъдат ограничени разходите и КЕВР може да помогне при тази оптимизация на разходите. Надявам се те да подкрепят БЕХ и Министерството в това да се оптимизират разходите в дружествата.
Според Добрев е възможно да видим развитие още през другата седмица по преговорите с американските централи.
Надяваме се на предоговаряне на условията по дългосрочните договори, които да намалят крайната цена чрез цената, която плащаме за разполагаемост. Но понеже още вървят преговори не е коректно да споменавам конкретни проценти. По-скоро преговори с "Уестингхаус" не продължават, защото българската страна постави условия за това "Уестингхаус" да бъде инвеститор в проекта с 49 % и да няма опция да излезе от проекта една година преди централата да бъде пусната в експоатация. Няма как такова излизане от проекта да се счита за инвестиция. При прилагане на акционерното споразумение така, както е подписано от кабинета на Орешарски, означава, че двете страни осигуряват финансиране. Едната в размер на 30 %, българската - в размир на 70 %. Една година преди пускането на централата българската страна трябва да плати тези 30% на "Уестингхаус" и да стане собственик на централата. Българската държава трябва добре да прецени дали да влиза в такава авантюра. И тя прави точно това.
Чуйте разговора от звуковия файл.
