Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ д-р Матиа Тоалдо, експерт по Либия, Северна Африка и Близкия изток, анализатор в Европейския съвет за външна политика в Рим. Според него не е справедливо само пограничните държави да носят цялото бреме, свързано с имигрантите и бежанците, каквото е в момента положението за Италия, България, Гърцияи Малта.
Държавите с морска и сухопътна външна граница в момента вършат повечето от работата. Други, като Германия и Швеция също помагат, като приемат голям брой търсещи убежище. Но има много членки на ЕС, които нито охраняват външните граници, нито приемат бежанци. Все пак, ако това е нашият общ дом, всеки трябва да поема част от задълженията. В противен случай, България и Италия могат да се запитат какъв е смисълът на членството им в Съюза, щом никой не им помага, когато са в затруднение.
Според Толадо не е вярно, че ако европейските кораби кръстосват морето и издирват и потъващи лодки с мигранти, това ще насърчи още повече трафикантите
Тези съмнения щяха да са оправдани преди около 1 година. Но сега знаем, че решаващият фактор не е наличието на спасителна морска мисия. Големият брой имигранти се дължи на гражданските войни, на вируса Ебола и други проблеми. Трябва да се заемем с причините, които карат хората да бягат към морето, а не с това, което ги спира да тръгват към него.
Днес няма реалистична европейска политика по въпроса, защото много от министър-председателите се страхуват какво ще си помисли общественото мнение у дома, ако позволят на голям брой африканци, мюсюлмани или бежанци да дойдат в тяхната страна. Вижте само какво се случи в Швеция. Тя прояви щедрост давайки убежище на много хора от Сирия. В резултат, ксенофобската, ислямофобска партия на Шведските демократи, набира все повече популярност.
Подходящият пример е и групировката Боко Харам в Нигерия. Всички плачат, когато тези терористи убиват стотици хора и отвличат стотици момичета. Но когато нигерийците бягат от страната, за да се спасят от Боко Харам или когато сирийците бягат от Ислямска държава в Сирия, вратата на Европа пред тях се затръшва. Съществува голяма доза лицемерие сред европейската общественост.
Идеята да се преследват и залавят трафиканти на хора, които се крият в държавите в Северна Африка е реалистична, само ако това става в сътрудничество с местните общности и ако не се възприеме като поредната военна намеса, в защита на западните интереси коментира Толадо. Според него Либия не се е превърнала в основна врата за миграционния поток, след свалянето на режима на Кадафи, защото явлението е съществувало и по време на управлението му.
Може би Кадафи се е справял по-добре с отблъскването на миграционния поток от бреговете на Средиземно море. Но тази политика не работи в дългосрочен план. Защото, когато има война, хората ще продължат да бягат, независимо колко силен е контролът по границите.Нуждаем се от нова политика с изграждането на легални канали за имиграция. Бежанците трябва да могат безопасно или да достигат до Европа или да се укрият на сигурно място близо до родните си страни.
ЕС трябва да говори с регионалните сили, които разпалват войната в Либияии да ги убеди да спрат да го правят, категоричен е експертът. Това обаче не е приоритет за Брюксел, защото същите сили инвестират милиарди в Европа.
