В периода от средата на 18-и до средата на 19-и век, освен че са водеща форма на търговия, панаирите са и нещо много повече. В смутните времена на турското робство при липса на сигурни транспортни и съобщителни връзки, при дебнещите по пътищата опасности, панаирите са мястото и поводът няколко пъти в годината да се съберат много хора от различните краища на българските земи. На панаирите освен сделки се уговарят и обществени дела и акции, насочени към духовното и политическото освобождение на страната ни (на Узунджовския панаир например през1860 г. се прави подписка до султана от 734 търговци, представители на 32 български града, за признаване на самостоятелна българска църква). Възрожденските търговци и занаятчии са сред водещите фигури в националноосвободителното и просветното движение. На панаирите продават книги и учебници известните книгоиздатели Христо Г. Данов и Драган Манчов, тук се главяват и учители за селищата от всички български краища. От тук се снабдяват с оръжие поборниците за народна свобода. Заедно с това панаирите винаги са били място за веселие и забавления. Още от средновековните сборове продължава традицията на певците, разказвачите, жонгльорите, гадателите, танцьорките, борците и всички, които могат да покажат своите умения, понякога прекрачващи границата на приличието и морала, но и пречистващи чрез крайността и изключителността на преживяването. Най-сетне панаирите са и мястото, откъдето по българските селища и домове тръгват европейските моди и нрави, често скандализиращи традиционния морал. За тези важни страни на панаирите говорят проф. Иван Русев, доц. Георги Граматиков, гл. ас. Татяна Цанкова, Йорданка Петкова, Николай Ставрев, д-р Християн Атанасов и Ива Машева.