Покръстването на всеки народ е една от най-важните дати в историята му. Българите изпреварват редица други народи. Това са много важни годишнини и се отбелязват в историята.
Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Тони Николов от портал "Култура", според когото обществото не знае достатъчно за покръстването:
Винаги на личността на покръстителя, във всяка една страна, се отдава много по-голямо значение, докато в България, например, дори катедралния ни храм не носи неговото име и почти няма църкви, които да носят названието Свети Цар Борис.
Някак си се размина духовното значение на покръстването, монашеския път, приемането на учениците на Светите браня и славянската азбука, коментира Николов. Въпреки това в обществото днес се забелязва по-искрено и по-грамотно обръщане към вярата, отбеляза той:
Важно е да се каже, че за разлика от други държави, например Русия, в България наистина религията е индивидуално обръщане към духовното, тя не е „държавна религия“ в този смисъл. Тя наистина е „партньор“ на държавата.
Църквата днес рядко се намесва в обществения живот и го прави по етични въпроси.
Не е редно църквата да се намесва в политически въпроси. Слава Богу,досега сме опазили политиката да не влиза в Църквата. Другото би било неприятно и за политиката.
Църквата разчита на експертна помощ от държавата за участието си по европейски проекти, основно за реставрация на храмове, отбеляза Николов. По принцип не само източноправославните църкви разполагат с отличия, които връчват по различни поводи.
Решението за споменаване на Симеон Сакскобурготски в обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза БПЦ като цар на всички българи обаче е било изненадващо:
Това е нещо, което изненада всички, според мен, част от вярващите хора, които следят това, което се случва в БПЦ. Нямам обяснение и мисля, че Светия синод дължи някакво обяснение, тълкувателно, какво означава това. На първо място, според мен, го дължи пловдивският митрополит Николай, който е вносител на решението.
Сакскобурготски има ключова роля за преодоляването на разкола в БПЦ, припомни Николов. С упоменаването му обаче отново се възкресява спорът „монархия или република“:
2001 г. в присъствието на патррх Максим, Симеон Сакскобурготски се закле в конституцията на република България. Той не е извършил формален акт за абдикация, но всички приехме, че това е такъв акт.
