От гледна точка на Конституцията и публично право такава царска титла няма и не се признава в България, коментира казуса в предаването "Преди всички" д-р Атанас Славов – преподавател по конституционно право в Софийския университет:
Ползването на такава титла като обръщение може да има само символично и номинално значение, като израз на историческата традиция и приемственост, още повече, че църквата и държавата са отделени по Конституция. Нашата църква, титулувайки Симеон Сакскобургготски цар на българите, тя очевидно използва титлата, която той има по силата на Търновската конституция. Очевидно църквата заявява вярност и принадлежност към конституционния ред, установен в Търновската конституция, което вече е съществен проблем. Това е един дуализъм, който, от гледна точка на действащото публично право, е недопустим.
Според д-р Славов и от канонична гледна точка има проблем с решението на Светия синод:
В частите от службата, където се изисква споменаването на царя на българите Симеон Втори, в тези части, по канон се позовават действащите към момента, функциониращите държавни власти. /…/ Очевидно е, че Светият синод вкарва политиката в църквата. Решението вкарва разделение между самите християни.
Това решение на Светия синод не трябва да бъде разглеждано като отделен факт. То е част от поредица от събития, не само в България, а и в Русия, които говорят за опит да се установи монархията, като легитимна форма на управление, коментира още д-р Атанас Славов.
Изпълнителният директор на Фондация "Покров Богородичен" Пламен Сивов каза, че липсват мотиви за решението на Синода:
Промяната на богослужебен текст в Православната църква не може и не бива да се случва по начина, по който се случи. Не може просто да бъде формулирано "еди-кой си предложи, а останалите приеха единодушно". Богослужебният текст не е просто някаква литературна форма. Това е текст, който се е наложил през вековете, всяка дума, всяка буква в него е осмислена. В Църквата няма нещо, зад което да няма някакъв смисъл. Всеки един жест на свещеника по време на богослужението, всяка една дума, която се произнася, има дълбок смисъл – и той не е само символичен, както на много хора им се струва. Той отразява някакви вътрешни убеждения на целия вярващ народ. И ако една промяна на богослужебния текст може да се случи по този начин, както се случи при нас, без никакви мотиви, без никакво обяснение, без никаква подготовка от страна на Светия синод, това е индикация за някакъв много сериозен системен проблем в ръководството на Църквата.
Според Пламен Сивов решението може да бъде отменено, а топката е в полето на Симеон Сакскобургготски.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
