Споменаването на Симеон II като „цар на българите“ разрушава вярата и устоите, които твърдим, че защитаваме, каза заместник-деканът на Православния богословски факултет на Великотърновския университет доц. д-р Мариян Стоядинов в интервю за предаването „Неделя 150“.
В литургията ние не споменаваме фикции, т.е. в църквата ние не можем да споменаваме мечтания. Дори да имаме мечта за друг конституционен ред, когато споменаваме реалните неща като Господ, Светата Троица, светиите, Богородица и всичко останало, ние твърдим, че споменаваме реални неща, а не мечтания. В този смисъл вярата в тези неща е толкова реална и когато смесим тези неща с едно мечтание за конституционна промяна или за друг конституционен ред, тогава ние внасяме в литургията едно мечтание. Смесването на фикция с предмети на вярата е нещо, което разрушава вярата и устоите, които ние твърдим, че защитаваме, обясни той.
Решението на Светия синод, касаещи споменаването на Симеон Сакскобургготски като „цар на българите“, което беше оповестено в края на април, трябваше да бъде оповестено края на ноември 1989-а година. Тогава то би имало съвсем различен смисъл, тогава щеше да има и политическа воля за дебат, каза още доц. д-р Стоядинов.
Основният въпрос е защо сега се взима това решение, добави той: Имаше достатъчно време от 1989-а година до май 1992-а година да се прогласи едно такова принципно становище, в което няма нищо лошо. Това е въпрос на конституционен ред, а той е функция от волеизявлението на народа. Народът е този, който може да иска промяна на конституционния ред.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
