Ние сме демократична държава и е важно да има коректив както на управляващите в изпълнителната, законодателната власт, така и на хората в съдебната власт. Във всички развити демокрации присъствието на неправителствения сектор и активното му участие във всички процеси в страната се възприема като позитив. Фактът, че представител на съдебната власт си позволява по елементарен начин да прави такива коментари е показател на ниското ниво на общественото и политическо развитие. ВСС има толкова сериозни проблеми. Вместо председателят на етичната комисия в този Съвет да се занимава с тези проблеми и да бъде по-активен по отношение на непочтеностите и злоупотребите, които се извършват в тази система, той предпочита да се занимава с неправителствения сектор и организации, които се опитват да подпомагат демократичните процеси в страната, добави тя.
Гяурова посочи, че Фондация „Америка за България“ подкрепя както Българския институт за правни инициативи, така и Асоциацията на прокурорите, специализирания съд, Съюза на съдиите в България и други неправителствени организации: Очевидно се пречи по някакъв начин и затова се прави опит да се опетни името на организация, която се опитва съвсем прозрачно да подпомага развитието на едни демократични отношения в страната.
Журналистът от вестник „Капитал“ Росен Босев смята, че твърденията на Тодоров целят изместване на вниманието от истинските проблеми в системата. Според Босев, големият въпрос, който ВСС провокира е този за носене на отговорност: Когато преди една година независимите експерти от ЕК, които не са финансирани от американски фондации, казаха за Ясен Тодоров, че не е припознал етиката като приоритет в работата на ВСС, нормалната реакция от страна на Съвета е да направи оценка на Комисията и да каже дали е уместно той да остане на поста си. Остана на поста си и въобще не се случи такъв дебат.
Журналистът Силвия Великова посочи: На практика, заради това, че държавата не припознаваше години наред проблемите на съдебната система, не толерираше тя да има свои професионални организации, благодарение на неправителствени организации има инвестиции в самоорганизирането в общности на различните части от съдебната система.
Като основен проблем на съдебната система, журналистът посочи и липсата на прокуратурата при редица сигнали. Като пример тя коментира аферата в Костинброд: Прокуратурата не протестира оправдателната присъда на първа инстанция и не даде обяснение, а каза, че това е вътрешното убеждение на прокурора. Само три седмици преди да се откаже да протестира прокуратурата поиска условна присъда за Росен Желязков и потвърди, че с костинбродската афера е уронил законността, изборите и т.н. Още повече мотивите не са написани и няма как да е прочела някакви страшно разубеждаващи я неща.
Босев от своя страна коментира: Прокуратурата се държи като адвокатска кантора, ангажирана с това да защитава частните интереси на своите клиенти, забравяйки, че е публична структура. Да не забравяме, че прокуратурата е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени само на главния прокурор Сотир Цацаров и той носи отговорност за техните действия.
Гяурова заключи, че остава усещането у хората, че има една субективна, а не обективна справедливост: Всичко остава в тази сива зона и затова хората са с усещането, че отивайки на съд, а не на прокуратура, няма да получат някаква справедливост по простата причина, че очевидно съдът не действа по независим начин. Тази субективна справедливост води масовото усещане за несправедливост в страната.
Гяурова коментира и предложените промени в Конституцията: Законопроектът е доста компромисен. Там няма промени, които да засягат начина на управление и структурата на прокуратурата, а това е важният проблем, за който трябва да говорим, когато обсъждаме не само ВСС, а изобщо за търсенето на някакви устойчиви реформи в съдебната власт. Фактът, че няма нищо, освен разделянето на ВСС, начина на избор от магистратска и парламентарна квота, фактът, че няма нищо, свързано с прокуратурата до голяма степен означава, че и в управляващите, и в конфигурацията в парламента няма някакво сериозно желание за по-съществена реформа.Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
