Книгата на Раймонд Детрез се обръща към един период от балканската история, което е може би решаващ за характеристиката на Балканите като европейски ареал с по-особен и специфичен натюрел. Времето на Османската империя тегне над характера на балканските народи и това е, което прави толкова необходимо проникването в дълбочина и в разпростирането на ширина по отношение на този период. От книгата се разбира как православните народи са възприемали себе си под властта на султана, по какъв начин са се грижили да запазят своята идентичност и собствени културни черти. Добре известно е, че в Османската империя основополагащ признак за място в социалната стълбица е била вярата, която изповядваш, не националността; националността е късно явление, западно-европейско образувание, привнесено на територията на Балканите, но прегърнато от балканските народи с една изключителна ревност и пристрастност. Преди това те са се разпознавали по верски признак, а територията на империята е било едно огромно поле, в което са се пресичали най-различни народности и племена, общували са помежду си, разбирали са се или пък не, влизали са в спорове или пък в съглашения. Именно това изследва книгата на Раймонд Детрез, за чиито научни приноси и за историческата епоха, която е в центъра на нейното внимание, говорим заедно с проф. д-р Николай Аретов от Института по литература към Българската академия на науките и д-р Чавдар Маринов, преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
