Една от най-обичаните и популярни опери на XX век ще имаме привилегията да чуем под палката на Джеймс Ливайн, за когото „Похожденията на безпътника ” е нещо като специалитет, дирижирана от него на Метрополитън опера в предишни постановки през 1997 година, както и сезон 2002-2003.
В главните роли са изгряващите звезди Пол Апълби (тенор) и Лайла Клеър (сопран), като Том Рейкуел – нехаен млад човек и Ан Трулав – неговата вярна любима. Джерълд Финли (баритон) е предрешеният демон Ник Шадоу, който окуражава Том да преследва живот, изпълнен с безцелни удоволствия, Стефани Блайт (мецосопран) е Баба Туркинята (Брадатата жена), Бриндли Шерат (бас) в ролята на бащата на Ан Трулав, а в по-епизодичните роли се превъплъщават Тони Стивънсън (тенор) – Селем, аукционер, Маргарет Латимор (контраалт) – Майката Гъска, проститутка и Пол Корона (бас) – пазач в лудницата.
Имената на героите имат символично значение, няма как да е другояче, имайки предвид, че либретото е дело на Уистън Хю Одън в съавторство с Честър Калман. Така например фамилията на Том Рейкуел, в оригинал Tom Rakewell е звукова алюзия за думата rakehell, която сред множеството си значения има и това – развратник. Ан Трулав – Anne Trulove – true love, което значи истинска любов, Ник Шадоу (Shadow) – сянка, призрак, Селем (Sellem, което е жаргонен израз (sell ‘em) на sell them) буквално се превежда „продай ги“.
По този начин дори преди да са стъпили на сцената, публиката е наясно с природата на персонажите и тяхната роля в действието. Либретото е изпълнено с множество остроумия, шеговити (и не само) игри на думи, непреводими на български език, които придават една непостижима за музиката категорична и ясно очертана амбивалентност.
„Похожденията на безпътника” – мрачна басня за тъмните кътчета на човешката душа, или шеговита приказка за лекомисления начин на живот, който, доведен до екстремни крайности, води до лудост с гротесков характер, а може би и двете едновременно, тъй както в един момент неразличим е пътникът от пътя, който е поел, дори и безпътен. Извън трагедията, комедията или фарса, операта (либретото) поставя въпроса за свободата и що е то това – дали истински свободен е човек, когато живее хаотично, нелогично и отхвърля бремето на дълга и съобразяването с всякакви норми, или свобода е точно обратното – версията за отговор са двата главни персонажи на Том Рейкуел, който избира първото и Ан Трулав, която избира второто.
Разни свободи – разни провали. Рейкуел губи разсъдъка и живота си, а Трулав – любовта и годеника си. И ако ние всички, като в стихотворението на Пол Елюар, пишем името на свободата, където и както ни скимне без съвсем да я разбираме, в крайна сметка излиза, че свобода – това е изборът какво точно да изгубим.
13 юни, от 20 часа
Съдържание на операта „Похожденията на безпътника”
