„Похожденията на безпътника” от Игор Стравински, опера в три действия и епилог (съдържание)

Либрето: Уистън Хю Одън и Честър Калман
Базирано върху картини и гравюри на Уилям Хогарт „Похожденията на безпътника”
Световна премиера: 11 Септемрви 1951 г., Венеция

Действащи лица:
Том Рейкуел – безпътник, тенор
Ан Трулав – негова любима, сопран
Ник Шадоу – демон под прикритието на слуга, баритон
Баба Туркинята – брадата жена, мецосопран
Трулав – баща на Ан, бас
Селем – аукционер, тенор
Гъската Майка – проститутка, контраалт
Пазач в лудницата – бас

Място и време на действието – Англия, XVIII век

Първо действие
Том Рейкуел е заедно с Ан Трулав в градината на бащината й къща, където те се обясняват в любов. Старият Трулав изпитва смътни съмнения относно финансовото състояние на Рейкуел и бъдещата му женитба с Ан, затова му предлага стабилна и сигурна работа, която Том отхвърля под предлог, че ще живее от хитроумието и късмета си, осмивайки арогантно, с лекомислено презрение, перспективата на скучната чиновническа дейност. В момента, когато Рейкуел гласно си мечтае да има пари, изневиделица, сякаш от никъде, се появява Ник Шадоу, който го уведомява, че е починал някакъв далечен чичо на Рейкуел, оставил му в завещание солидно богатство. Шадоу предлага услугите си на прислужник, който да помогне на Том и в юридическите въпроси на завещанието в Лондон. Когато Рейкуел пита Ник кога ще му се отплати, отговорът, който получава е: „След година и един ден.“ Двамата съдружници заминават за Лондон и Ник Шадоу представя на Рейкуел насладите на живота в Лондон, в лицето и тялото на Майката Гъска – съблазнителна мадам в бардак. Том се противопоставя в началото, отказвайки да приеме тази страна на любовта, но в крайна сметка осъмва в леглото й. Междувременно Ан Трулав се чуди защо няма вест от своя годеник и по някакъв начин усеща, че той е в беда. Решава да замине за Лондон начаса, за да му помогне.

Второ действие
Том е в своята Лондонска къща, жалващ се от безпътния живот, който води. Сега, вместо за пари, той мечтае за истинско щастие. И тук на помощ се явява отново Ник Шадоу, правейки странното предложение Том Рейкуел да сключи брак с Баба Туркинята, станала известна като „Брадатата жена“. Том е озадачен и си мисли, че приятелят му е изгубил ума си. Иска да разбере какви са основанията на Ник да предложи нещо подобно. Шадоу му отговаря, че само по този начин Рейкуел може да демонстрира абсолютна свобода – като прави непредсказуеми, нелогични избори. Том е очарован и се съгласява. Ан пристига в Лондон и чака годеника си пред къщата му, в която слуги внасят странни пакети. Том се появява с новата си жена Баба Туркинята и иска Ан да си тръгне. След време той съжалява за тази постъпка, защото бракът му с „Брадатата жена“ се оказва трудно поносим – тя е неуморима бъбрица със сприхав характер. При поредната тирада от нейна страна, Том я замерва с парцал и ляга да спи. Тогава Ник Шадоу изниква на сцената за пореден път, бутащ странна машина, която превръща камъни в хляб. Том си мисли, че това е сън, но всъщност е нещо по-лошо – машината, разбира се, е фалшива, но Рейкуел не осъзнава това. Отново вдъхновен, Том има намерение да спаси гладните и нуждаещите се чрез масово производство на тази машина, а Ник Шадоу охотно го подкрепя в това обречено на провал начинание.

Трето действие
Грандиозният план се срутва и трето действие започва с търг в лондонската къща на Том Рейкуел. В светлината на прожекторите, макар и за малко, е маниакалният аукционер Селем. Сред артикулите за продан е и Баба Туркинята, останала все така безмълвна и неподвижна от предишното действие, когато Том я накара да замлъкне, замервайки я с парцал. Когато стигат до нея, предлагайки я за продан, тя продължава тирадата си от там, където е била прекъсната, но скоро осъзнава какво се случва около нея и се опитва да предотврати разпродаването на антикварните й вехтории, като гони насъбралите се хора, разбира се, безуспешно. Когато съзира Ан Трулав, тя се успокоява и я моли да спаси Рейкуел, предупреждавайки я, че Ник Шадоу е виновникът за всичко. По това време те се намират на гробището, пред прясно изкопан гроб. Най-накрая Ник Шадоу разкрива истинската си същност – предрешен демон, който настоява да му бъде платено, а цената е душата на Том Рейкуел. Все пак Шадоу дава втори шанс на Том, чрез игра на карти, която той печели, благодарение на любовта си към Ан Трулав. Ник Шадоу потъва в земята, но преди това осъжда Том на умопомрачение. Последната сцена показва Том Рейкуел в Бедлам – известната Лондонска лудница, където той мисли себе си за Адонис, а Ан – за Венера, която очаква. Обект на присмех, дори от останалите питомци на психиатричното заведение, той страда и ридае за своята Венера (т.е. Ан), но тя в един момент отива при него на свиждане – пее му приспивна песен и си тръгва. Състоянието на Том е тъй окаяно, че дори бащата на Ан се просълзява при гледката на изгубилия разсъдък безпътник. Когато Том Рейкуел се събужда и разбира, че Ан я няма – умира от мъка.
Операта завършва с епилог, в който главните герои изваждат поуките от случката, като главната е, че дяволът винаги се навърта при ленивите.