Той е роден с късмет, но не е хвърлен на смет. Расте в хубав софийски дом, пакостник от висока класа е и е голямата грижа на мама. От всяка съседна стая чува музика. Съдбата му е отредила, както дядо си и баща си, и той тайничко да вземе кларинета и да потърси „своите“ звуци от него. Така и дядо му Сава Димитров преди около век, започвайки със свирка двоянка, стига до върховете на изкуството на кларинета и става първи професор у нас по този инструмент – негов ученик е дори проф. Петко Радев. Така баща му Димитър Димитров, на когото пък фамилията е отредила да бъде пианист и неговата майка седи неотлъчно до пианото, докато той се упражнява, решава в седми клас, че кларинетът – това ще е съдбата му. Така и той, внукът Сава Димитров разбива в буквалния смисъл мечтата на майка си да бъде виолончелист. Просто изхвърля челото през прозореца. Кажете, че няма съдба, дори ако я наречем в случая „фамилна обремененост“. Сега проф. д-р Сава Димитров вероятно е най-младият професор в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и ако го попитате кои са имената на най-успелите ученици на фамилията, ще чуете най-точния отговор. Как кои? Те са всички, които са били, сега са и ще бъдат на ключовите позиции на кларинетистите във всички български, а и в много чужди оркестри.С лекота се говори с толкова откровен, сърдечен и ерудиран музикант. Без поза, без висотата на „аз – професорът“. Един млад, отдаден на музиката и по-младите си колеги човек. Един преподавател, който се гордее с това, че няма свой ученик, който да не му е приятел. Един приятел на своите студенти, който им е подарил всички нови, скъпи маркови костюми, останали след ранната смърт на баща му. Защото те ще им служат в бъдещите успешни изяви на сцената.
Питам го: Вие имате син, Димитър?
Отговорът е положителен.
Питам го: а той с какво ще се занимава?
С каквото той си поиска!
Предаването включва ценни музикални записи на проф. Сава Димитров, проф. Димитър Димитров, проф. Сава Димитров – внук, заедно с колеги и приятели.
петък, 12 юни, от 23 часа
