Според мен това е нещо неизкоренимо като проблем при стандартизираните тестове и не може да бъде решено с технологични или организационни средства. Технологиите работят, когато голямата част от участниците нямат стимул да манипулират резултата, но когато в процеса има прекалено много участници – самите хора вътре, които са контролиращи, наблюдаващи, правещи тестове, тогава за всяка технология или организация има друга технология или контраорганизация, която помага да се заобикаля.
Големият проблем са неадекватните системи за външно оценяване след 7-и клас, заяви Захариев, според когото децата тогава все още са твърде малки за подобно изпитание.
Не ми харесва, че се оказва решаващ един стандартизиран тест за възможностите им нататък да продължават да учат това, което искат, или да не успеят. Нашата система е доста елитистка – с един малък брой търсени елитни училища и всъщност за голяма част от децата тези тестове представляват едно разочарование, което за мен е по-лошият резултат. Оттук естествено следва огромната амбиция и опита да се подправят резултатите. Но корените не са технологични.
В образованието копираме със закъснение от няколко десетилетия неща, които тук не ги е имало, точно когато в развитите страни, където първо са били въведени, вече се подлагат на съмнение. За тестовете специално се разработват нови модели. Нито един не е още технологично готов.
Захариев изброи основните насоки в които се движи реформата в стандартизираните тестове и прогнозира коренна промяна в следващите 10 години.
Интервюто на Борислава Борисова с Боян Захариев можете да чуете от звуковия файл.
