В българското общество няма консенсус какво да разбираме под лобизъм и дали то е положителна или негативна практика. Положителната концепция за лобирането в европейската практика е свързана с легитимното право на всяка една заинтересована група да представлява своите интереси пред тези, които вземат решения за публичните политики. Разбира се, лобистката практика трябва да бъде прозрачна и да отговаря на стандартите за почтеност.
Христова уточни, че основните компоненти на лобизма са прозрачност, почтеност, равенство на достъпа и публичността. Според нея един от симптомите на лошия лобизъм е, когато един нормативен акт е изменян повече от 40 пъти за година. Няма рационален аргумент за това. От това страдат всички – бизнесът, защото не е наясно с измененията, администрацията, гражданите, които са загубили ориентира какви са новите му права и задължения.
Цялото интервю на Таня Величкова и Силвия Великова с Катя Христова чуйте в звуковия файл.