Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Въпросът за разполагане на ограничен сили на НАТО е свързан с решение от миналата гидина на алианса, обясни пред "Хоризонт" Йордан Божилов – анализатор на БАН и председател на Софийския форум за сигурност:
Въпросът за разполагане на на практика ограничени сили на територията на източния фланг на НАТО, а това са шестте източноевропейски държави, но и Германия, това е по смисъла и по силата на решение, което беше взето миналата година на срещата на върха на НАТО. Решението за създаване на сили с много висока степен на готовност и това решение предвижда няколко неща - първото е създаване на щабове, които да могат бързо да координират транспортиране на сили и средства, но, тук веднага ще подчертая много дебело, на територията на страните членки на НАТО. И другото решение, което е в рамките на тези сили за много бързо реагиране, това е разполагане на границите на съюза на допълнителни въоръжения. Тук няма нищо драматично, защото е написано изрично в решението на НАТО, че това се взима в отговор на новите заплахи, а именно Ислямска държава и ситуацията, която се сформира в Близкия изток, и ситуацията в Украйна. Т.е. НАТО трябва да бъде готов да отреагира на всяка една заплаха.
Според Божилов при такова разполагане, техниката, което ще се падне на всяка отделна държава, ще бъде много малко: Аз неслучайно споменавам, че на територията на няколко държави ще бъде разположена тази техника. Ако вземем цифрата 250 условно, както се появи, единици бойна техника, но да ги разделим на 7 страни, това означава максимум по 30 единици на държава. Нападателният потенциал на това количество, на тази техника, е нищожен. Всеки може да си даде сметка, че това не е с цел нападение, застрашаване и т.н., но пък възпиращият потенциал е много голям и символиката е голяма.
Йордан Божилов посочи, че българското общество трябва да бъде информирано по въпросите на сигурността:
Аз мисля, че българското общество заслужава да бъде информирано за всички основни проблеми на сигурността. Затова медии, неправителственият сектор, държавният сектор трябва да дават максимално повече информация. За сигурността трябва да се говори без гняв и пристрастия, наистина компетентно, без да се влагат прекалено много емоции и политика.
