След бурни и мелодраматични дебати, в ранните часове на днешния ден парламентът на Гърция подкрепи споразумението с кредиторите и гласува необходимите реформи в пенсионната и данъчна система.
Макар и с голяма доза нежелание и дори с отвращение, 229 гръцки депутати от 300-местния парламент одобриха пакета с необходимите реформи, които бяха поставени като изрично условие за стартиране на преговори с кредиторите на страната за нова тригодишна спасителна финансова помощ, за да се избегне надвисналия над страната фалит и риска за излизане на Атина от еврозоната.
Против споразумението за трета спасителна програма и за реформи в данъчната и пенсионната система на страната гласуваха 64 депутати, като 32-ма от тях бяха все изявени лидери от управляващата партия СИРИЗА, в т.ч. бившия финансов министър Янис Варуфакис, а шестима депутати се въздържаха.
Гласуването премина на фона на ожесточени сблъсъци по улиците на Атина от страна на протестиращи против строгите мерки на икономии, тъй като те смятат, че премиерът Алексис Ципрас е приел условия, които са дори по-тежки от тези, отхвърлени с голямо мнозинство на проведения на 5-и юли референдум в Гърция.
След одобрението на поставените от еврозоната условия, сега фокусът на внимание се насочва към Еврогрупата, която ще проведе днес от 11:00 ч. телеконферентна среща, за да вземе решение дали да даде "зелена светлина" за стартиране на преговори за нов тригодишен спасителен план за Гърция в размер до 86 млрд. евро от страна на Европейския механизъм за стабилност (фонда ESM на еврозоната).
Ще се следи с повишен интерес и начина, по който на Гърция ще бъде предоставен спешен "мостов заем" за 7 млрд. евро, чрез който властите в Атина да покрият предстоящо в понеделник (20-и юни) плащане към ЕЦБ за над 3,5 млрд. евро и да покрият двете просрочени плащания към МВФ за общо 2 млрд. евро. Идеята на Европейската комисия е тези средства да се отпуснат от Европейския финансов механизъм за стабилност (спасителния фонд EFSM за целия ЕС) за максимално тримесечен срок и в последствие да бъдат върнати на фонда EFSM от парите, които Гърция ще получи от Европейския механизъм за стабилност (фонда ESM, който е само за страни-членки на еврозоната), след като бъдат приключени с успех преговорите за тригодишна спасителна програма в размер до 86 млрд. евро.
Трябва обаче да се има предвид, че използването на средства от Европейския финансов механизъм за стабилност (фонда EFSM) трябва да бъде одобрено от целия Европейския съюз, а не само от страните-членки на еврозоната. Но на този етап Великобритания, Чешката република, Хърватия, Дания и Румъния (позицията на България е все още неясна, въпреки че се заговори, че и нашата страна ще се включи в тази група) са твърди против идеята да се харчат средства от фонда EFSM за спасяване на Гърция, която е член на еврозоната.
За разлика от фонда ESM на еврозоната, фондът ESFM е спасителен финансов механизъм за целия Европейския съюз, в който се заделят бюджетни средства от всички 28 държави в ЕС и процедурата по отпускане на средства от него трябва да бъде одобрена от всички страни-членки. Има обаче възможност за взимане на решение за средствата във фонда ESFM и чрез квалифицирано мнозинство, което означава, че подобно решение може да бъде взето от 16 страни от ЕС, представляващи 65% от населението на Съюза.
Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че фондът EFSM представлява най-добра опция за отпускане на този спешен заем за Гърция. Той добави, че ЕК работи върху гаранции и обезпечения, които да осигурят, че страните от ЕС, които са извън еврозоната, няма да загубят никакви средства при подобно "мостово финансиране" за Гърция.
Европейските страни извън еврозоната ще бъдат компенсирани, ако този спешен заем за Гърция не бъде възстановен впоследствие, обеща Домбровскис. Според него тези гаранции за заема, отпуснат от фонда EFSM, могат да дойдат от печалбата, която реализира ЕЦБ от притежаваните от нея гръцки облигации. Трябва да се има предвид, че печалбите на ЕЦБ от програмата SMP (Програмата за покупки на ценни книжа на ЕЦБ), чрез която бяха закупени гръцки облигации през 2010-а и 2011 година по време на разгара на дълговата криза в еврозоната, е в размер на около 1,9 млрд. евро.
Агенция Ройтерс цитира свой официален източник от ЕС, според който шансът за успех на подобен механизъм за спешно кредитиране на Гърция е "20, може би 30 процентни пункта".
Внимателно ще се следи и какви мерки ще предприеме ЕЦБ след успешното гласуване в гръцкия парламент, като според редица анализатори Централната банка на еврозоната ще трябва в скоро време да обмисли повишение на тавана на програмата ELA, чрез която се предоставя спешна ликвидност на гръцките търговски банки. Това би представлявало първа стъпка към ново отваряне на банките в страната, които остават затворени за трета поредна седмица. Някои икономисти и анализатори не изключват подобно решение от страна на ЕЦБ още на днешното редовно заседание на банката (резултати от 14:45 ч.) и поради това ще се следи с голям интерес пресконференцията на шефа на банката Марио Драги (от 15:30 ч.).
