Eмисия новини
от 16.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Марио дел Монако – глас без залез

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Самият певец определя така удивителната си дарба. Често възкликвал: Боже, вземи ми всичко, само не гласа! Щом престана да пея, ще престана и да живея… Марио дел Монако приживе бе превърнал в легенда красотата и мощта на своя сякаш безкраен глас. А изследователите припомнят: Дел Монако е мит в историята на белкантото със своето слънчево излъчване и чувство за хумор. Само онези, които са го слушали на живо познават неговото обаяние и наелектризиращо присъствие, богатството на гласа му. Тенор с метален и звучен тембър в цялата теситура на гласа. С невероятно широк среден регистър и силни височини. Марио дел Монако се превърна в история за белкантото. Принадлежи към прочутото „златно време“ от 50-те години. Богато на големи гласове и личности. По чудо събрани заедно, за да дадат невероятен тласък за разпространението на операта в обновяващия се свят след Втората световна война, твърди Елизабета Романьоло в книгата си за великия певец. Впрочем за Марио дел Монако винаги се говори не само като за певец с изумителен глас. Глас, който смайва с мощ и пробивност. На сцената се развихряше стихийният му темперамент. Привличаха го силните характери. Бе неотразим във вихъра на страстите. Твърдеше, че най-напред трябва да се влюби в ролята. И после: Да я усетя с всяка фибра на тялото си. След като изстискам и последната капка от вълшебното творение наречено вокална партия – пея за всички! Винаги, когато се появявам на сцената искам да взривя залата. Да усетя върху си неистовия възторг на публиката. Ако зърна, че някой се разсейва или дори е… задрямал, цялата ми енергия се устремява към него! Той трябва да бъде спечелен за общата кауза!
Марио дел Монако е хубавец. Дарен щедро от природата и с глас, и с ум, и с характер. Това проличава още с първата роля на Туриду в „Селска чест“ от Маскани в Пезаро под зоркия поглед на неговия учител Артуро Мелоки. През 1943 година Ла Скала бурно приветства бъдещия корифей на световния оперен театър като Рудолфо в „Бохеми“ на Пучини.

Пред италианския тенор се открива началото на бляскава кариера. Надпреварват се да го канят от големите театри в Европа, Северна и Латинска Америка. А през 1947 година Марио дел Монако поставя своеобразен рекорд: появява се на сцената в 101 спектакъла! За 50 дни пее 22 пъти, обикаляйки американския континент. По думите му сключва фантастичен договор за турне в Бразилия, като за всяко представление получава 470 000 лири!
След войната Дел Монако се появява за пръв път на сцената на Ла Скала през януари 1949 година. В „Манон Леско“ от Пучини, а на диригентския пулт е Антонино Вото.
Веднага след това маестро Де Сабата кани тенора за новата постановка на „Андре Шение“ в памет на автора Джордано. Тук Марио дел Монако среща Рената Тебалди. Откритието на Тосканини вече има своите успехи. А според Марио, гласът на Рената притежава неподражаема чистота и блясък. В ония ранни години й предрича световна кариера. Може да се каже, че я градят заедно. Тандемът Дел Монако – Тебалди е гаранция за пълни зали, а записите им се разпродават като „топъл хляб“. Познават се още от деца от Пезаро. Врекли се да служат на оперната магия с цената на всякакви лишения. Знаят какво искат на сцената. Усещат, че са на върха… Специалистите пък ги определят като „златният дует на италианската опера“. Освен с Рената Тебалди, знаменитият тенор има култови изяви и с другата примадона на Ла Скала – Мария Калас. Паметни са спектаклите им на „Норма“ и „Андре Шение“.
Според изследователи Марио дел Монако пее много. Дори прекалено. В репертоара му има около 40 роли. 20 години обира овациите в Миланската скала, повече от десетилетие – в МЕТ. Животът му на сцената е свързан с огромно натоварване и произтичащи от това лишения.
Дел Монако ги нарича изпитания на духа. Пази гласа си с дълги паузи. Дори преди спектакъл разговаря с жена си Рина с бележки, защото публиката очаква от своя герой да завоюва поредния връх…
Марио дел Монако се страхува от течение, а неизменното шалче на врата е негова запазена марка. Повече от 35 години живея аскетично. А как ми се искаше да се измокря до кости на дъжда и вятърът да брули лицето ми…
Да остана с приятели на масата и след полунощ, без да мисля за ангажименти… Уви, куфарите ми напомнят – там някъде ме чакат! И отново летища, хотели, сцени… Това е моят живот!, изповед на великия Дел Монако, запечатана на страниците на автобиографичната му книга с име „Моят живот и моите успехи“.
През 1975 г., в годината на своя 60-ти рожден ден Марио дел Монако се сбогува с многобройните си фенове. Подготвя им кралски подарък: за 20-ина дни тенорът участва в 11 спектакъла в Неапол и Палермо. И на тази възраст е блестящ! Мъдър, вглъбен в образа, изпипал до съвършенство и последния детайл… И макар Дел Монако да не бе едър, отбелязват в „Кориере де ла сера“ неговият глас сякаш го възвисяваше там, където малцина могат да стигнат– отвъд мрачните небеса…

Марио дел Монако си отиде от този свят през есента на 1982 година. Имаше правото, а и силата да каже: Направих вид ревизия на италианското белканто. Изчистих изпълненията си от раздутата романтична патетичност, а красивото пеене – от подслаждането.
На първо място разкрих вълшебството на гласа. Превърнах го в инструмент, който предизвиква искрени изживявания. Още нещо: винаги подчертавам възможностите на живата, ясна реч…

На 27 юли музикалният свят ще отбележи вековния юбилей на легендарния тенор. Останал в историята на оперния театър с десетки ярки превъплъщения: Радамес, Манрико, Ернани, Канио, Полион, Андре Шение, Дон Хозе… Най-впечатляващото без съмнение е Отело! Сам Дел Монако усеща безпогрешно силата си: Отело е ролята на моя живот!

В началото на 1950 година прави първите стъпки. Започнах да изучавам клавира от любопитство. Лека-полека все по-старателно и с нарастващо усърдие. Заех се да издиря всички плочи. Исках да разгадая тайната на тази фантастична, убийствена опера. Търсех нов различен още недостигнат интерпретаторски способ. Знаех, че Отело е жестоко препятствие, което певци като Карузо и Джили старателно заобикаляли…
Отело е границата на човешките възможности. Щеше ли физиката ми, поукрепнала, но не съвършена, да издържи подобно свръхнатоварване?“
, пита се Марио дел Монако преди премиерното излизане като Отело в „Театро Колон“ в Буенос Айрес в началото на 1950 година. Успехът е зашеметяващ, а критиците единодушни: Отело е завършекът на професионалните усилия и задълбочени изследвания на Марио дел Монако.
Изпълнява тази роля 427 пъти! От 1950 – 1972 година в различни постановки. Различни са режисьорите, диригентите, партньорите на сцената. През споменатата 1950 Отело на Дел Монако намира своята Дездемона – Рената Тебалди. Срещат се в Сан Франциско и в следващите години имената им неизменно се свързват със съвременната тълкувателна традиция на шедьовъра на Верди. Стават мярка за съвършенство.
В съботната вечер ще си припомним записа на операта „Отело“ от Верди продуциран от фирмата ДЕКА през 1961 година с несравнимия Марио дел Монако в главната роля. Дездемона е Рената Тебалди, а Яго – Алдо Проти. С участието на хора на Виенската Щаатсопер и Виенската филхармония обединени от диригентската палка на Херберт фон Караян.

Съдържание на операта „Отело“

25 юли, от 20 часа

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Подкасти от БНР