Валерия Фол завършва Факултета по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Стара и средновековна история“ и втора специалност „Философия“. Получава докторска степен по изкуствознание в Института по изкуствознание на Българската академия на науките. Става старши научен сътрудник II степен в секция „История“ на Института по тракология на БАН. Тя е бивш преподавател в Департамента по Източни и средиземноморски изследвания на Нов български университет. Носител е на Специална награда за наука в областта на културноисторическото наследство „Питагор“ (януари 2010 г.).
Автор е на книгите: Валерия Фол, Димитър Попов, „Божествата на траките“, изд. „Тангра ТанНакРа“, 2010, Валерия Фол, „Орфей Тракиецът“ (Orpheus, the Thracian), изд. „Тангра ТанНакРа“, 2008, Валерия Фол, Александър Фол, „Траките“ (The Thracians), изд. „Тангра ТанНакРа“, Валерия Фол, „Древна Тракия: мълчанието проговаря“, изд. „Орбел“, София, 2003, Валерия Фол, „Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия“, Университетско издателдтво, 2000, Валерия Фол, Ружа Нейкова, „Огън и музика“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „ТИЛИА“, С., 2000, Валерия Фол, Стоян Райчевски, „Кукерът без маска“, София, 1993 г.
Валерия Фол (съст.), „Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар“, изд. „Народна младеж“, издателство на ЦК на ДКМС, София, 1987 г.
Д-р Веселина Кирилова Вачкова е преподавател по история и история на културата в Националната класическа гимназия за древни езици и култури и лектор по средновековна история в Националната художествена академия. Автор, съавтор и издател е на множество сборници от научни конференции, студии, статии и монографии, сред които „Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации“. С., 2013; „Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.)“ / Serdica is my Rome. The Urban Image and the Role of Serdica (mid-3rd - mid-6th c. AD). Sofia, 2012; „Белите пoлета в българската културна памет“. С., 2010; „Симеон Велики – пътят към короната на Запада“. С., 2005; „Традиции на свещената война в Ранна Византия“. С., 2004; „Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа (III – X в.). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2001 г. / Значително разширено и редактирано издание на френски език“, превод проф. В. Тъпкова-Заимова Les images et les réalités des frontières en Europe médiévale (III-XI s.). S., 2006; „Мистерията на българските стенописи. Да докоснеш Бога“. (Съавтор М. Шабаркова-Петрова). С., 2014.
Марияна Борисова Шабаркова-Петрова е издател (издателство „Инле“), автор на книгата „Повече от 100 забележителни манастира в България“ на издателство „Фют“ (три преиздавания), съавтор на „Мистерията на българските стенописи“, на преводи на исторически монографии от френски на български език (сред които „История на катарите“ от Мишел Рокбер на издателство Рива, 2010; „Между два свята. Българите в Румелия XVIII-XIX век“ от Пиер Воалери, Издателство „Кама“, 2005; „История на Испания“ от Хосе Перес, Издателство „Кама“, 2005; от български на френски (сред които „Българите и французите“/ Les Bulgares et les Français), колективна монография, Издателство „Тангра ТанНакРа“, 2011) и редактор на преводни и български книги, вкл. индекса на оксфордската „История на Великобритания“ от Кенет О. Морган, Издателство „Кама“, 2006). Книгата е пръв по рода си опит за представяне на българските църковни стенописи едновременно в техния оригинален богословски контекст и в широкия сравнителен план на православната и католическата иконография. Избраният подход да се из- следват религиозните теми и съответните иконографски интерпретации в логическата им взаимосвързаност предотвратява фрагментарността, която е неизбежна при съсредоточаване върху отделни образи, сцени, празнични цикли, епохи или райони. Сравнителният както диахронен, така и синхронен план позволява максимално ясно да бъде изведено общото в християнското изкуство като цяло, частното за православната иконография (със сфера, включваща рядко засягани традиции като етиопската, сирийската, румънската, грузинската и арменската) и уникалното в някои български решения при изобразяването на определени библейски сюжети. Основният инструмент за реализиране на мащабната географска рамка и обширния времеви хоризонт на изследването са поместените 1370 илюстрации. Книгата е пръв по рода си опит за представяне на българските църковни стенописи едновременно в техния оригинален богословски контекст и в широкия сравнителен план на православната и католическата иконография. Избраният подход да се изследват религиозните теми и съответните иконографски интерпретации в логическата им взаимосвързаност предотвратява фрагментарността, която е неизбежна при съсредоточаване върху отделни образи, сцени, празнични цикли, епохи или райони. Сравнителният както диахронен, така и синхронен план позволява максимално ясно да бъде изведено общото в християнското изкуство като цяло, частното за православната иконография (със сфера, включваща рядко засягани традиции като етиопската, сирийската, румънската, грузинската и арменската) и уникалното в някои български решения при изобразяването на определени библейски сюжети. Основният инструмент за реализиране на мащабната географска рамка и обширния времеви хоризонт на изследването са поместените 1370 илюстрации.
