От турска гледна точка и в двата случая става дума за антитерористични операции. Турция има дълга история във войната ѝ срещу ПКК, както и срещу ислямски радикали в миналото. В самата държава общественото мнение разгледа действията като борба с тероризма. Противоречието е по-видимо извън Турция и учудващо за някои западни столици, според които войната срещу ИДИЛ е приоритет номер едно.
Според него ситуацията в Турция е много по-сложна, най-малкото защото има различни кюрдски фракции, освен ПКК:
Някои от тях са близки с нея, други нямат почти нищо общо. САЩ и европейците не подкрепят ПКК. Има кюрдски бойци „пешмерги“, които са много активни срещу ИДИЛ и впечатлиха доста хора. Но, наистина, уравнението е сложно и ще бъде трудно за решаване в една международна дискусия.
Самата ПКК от десетилетия използва тактиката на терора срещу Турция. Мнозинството от западните съюзници на Анкара признават ПКК като терористична организация. Затова не беше трудно за Съвета на НАТО да изрази единодушна солидарност с действията на турските власти. За мен тази подкрепа не беше изненада.
По повод твърденията, че мирният процес с кюрдите вече е „мъртъв“, Иън Лесър коментира:
Частично тези намеци са свързани с мирните преговори, които се водеха зад кулисите през последните години, но и с по-общия въпрос за статута и правата на кюрдите в рамките на Турция. Това е вътрешнополитически въпрос, който не виждам как ще продължи на фона на военни нападения срещу позициите на ПКК в Северен Ирак. Краят на този мирен процес без съмнение ще усложни отношенията на Турция с европейските ѝ партньори.
На въпрос кое е по-лошо - нова вълна терористични атаки от ПКК или нова вълна нападения от Ислямска държава в Турция, той заяви:
В известен смисъл това е невъзможно сравнение. Турците имат десетилетия на травматични изживявания с атентати на ПКК, докато ИДИЛ е нов феномен. Той обаче може да стане още по-страшен. Бомбата в Суруч засилва потенциала за нови атаки в Турция. Факт е, че сред попълненията на „Ислямска държава има“ с турски бойци, за съжаление, увеличава шансовете за такива нови атентати. Сега Анкара се изправя пред многолик контратерористичен проблем.
Според Иън Лесър Анкара има различни цели от нейните партньори в коалицията за създаването на буферна зона в Сирия по дължината на границата ѝ с Турция, което договарят в момента турските лидери и САЩ:
Можем да предположим, че Турция има различни цели с тази мисия от нейните партньори в коалицията. Но тези цели се припокриват сега. Анкара се опитва да отблъсне ИДИЛ от границата си, да облекчи огромния проблем с бежанците, които са 2 милиона, и, разбира се, да попречи на кюрдските бойци да се организират за създаването на автономия. САЩ и Европейците по-скоро ги интересува това да покажат, че „Ислямска държава“ може да бъде отблъсната и вероятно да окажат натиск върху сирийския режим.
Със сигурност буферната зона ще затрудни контрабандната дейност на ИДИЛ да изнася и продава през турската граница своя петрол, смята той:
Освен това ще попречи на влизането на чуждестранни бойци през границата. Тепърва трябва да видим доколко успешна ще е тази операция. Тя не беше описана като неофициален вариант на зона забранена за полети и мисля, че подобен модел би бил безсмислен – „Ислямска държава“ няма собствена авиация. До известна степен зоната за сигурност ще реши турския проблем с бежанците и може да подпомогне бойните групи, които се сражават срещу ИДИЛ на сирийска територия.
Иън Лесър не би подценил факта, че Турция е позволила на САЩ да използват военновъздушната ѝ база в Иджирлик за офанзивни операции:
Това не се е случвало от 1991година насам. Вероятно има и още необявени детайли в турско-американското споразумение, които са отвъд използването на базата. Ключовият тест на коалицията срещу ИДИЛ ще бъде нейната устойчивост във времето. Има голяма разлика дали това споразумение за Иджирлик ще трае месеци или ще продължи с години.
