Такъв документ е необходим и има няколко основни неща, които всички ние виждаме – неумението на младите хора да излагат мислите си в писмен вид, непознаването на книжовните норми, а също така и доста слабото познаване на българския правопис от най-малките. Според мен тази стратегия наистина закъсня, доста се забави. От една страна е похвално желанието на министерството да работи по този проблем, но от друга страна наистина виждаме изтекли срокове. За мен това е много невероятно, да се приеме документ през 2015 година, в който са записани задачи, които е трябвало да се свършат миналата година. Може би във финалния вариант тези срокове са коригирани. Засега единственият ми коментар е, че слава богу, приехме Стратегията, от тук насетне остава да видим дали тя ще проработи.
Обществените нагласи трябва да бъдат променени, а това, както знаем, не се случва с приемане на стратегии и с правителствени решения. Ако всичките тези средства бяха вложени, нямам против читални да бъдат, нямам против да бъдат и каквито и да било други инициативи, свързани с познаване на българския език, с развитие на собственото мислене, тогава нямаше да имаме това ниско ниво. И според мен обществото като цяло трябва да има нетърпимост към всичко, което прави от децата ни простаци. Като цяло тази нагласа трябва да бъде променена. Едва тогава бихме могли за конкретни мерки, които могат да се предприемат конкретно за грамотността.
Евелина Гечева посочи какви според нея могат да бъдат най-належащите мерки за борба с неграмотността:
Конкретно по отношение на грамотността моята собствена стратегия се състои само от три точки – те са много лесни, много прости и са напълно в правомощията на Министерството. На първо място трябва да се увеличи броят на часовете по български език. До момента часовете по български не са увеличени, защото децата в гимназиите учат основно литература, граматически правила остават на заден план, а когато дойде матурата ги оценяваме и това дали познават граматическите правила, което не е честно спрямо самите деца. На второ място би трябвало да се отдели изучаването на литературата от изучаването на граматика. Всеки човек има нужда от граматика, а литературата е изкуство, тя е като музиката, тя е като рисуването, а да изпитваме всички деца по литература, означава да ги изпитваме също така и по музика в 12 клас. И да не се мъчат децата с литературни анализи. Първо, не е по силите на всяко дете, второ това е абсолютно излишно. На един юрист, инженер или програмист тази литература ще му потрябва за живота само за обща култура, докато правописът ще му трябва винаги, когато пише на българския език. Третата стъпка е да се напишат учебници на много разбираем език и тези правила, които се фиксират в учебниците, да не се променят, така че учениците да ги запомнят лесничко, да имат повече време да ги упражняват, говоря за правене на тестове и ежедневно писане.
