Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
91 автори и 19 художници са включени в четвъртото издание на аманаха за лутература, изкуство и култура "Огоста`2015", издание на Община Монтана. Официално първата си стъпка към читателите изящното томче ще направи на 18 септември 2015 година, точно в 11 часа, в художествената галерия на Монтана "Кирил Петров".
"Всички побратими по перо и дух да се чувстват съпричастни и поканени да присъстват", казва главният редактор Мартен Калеев. А ето как се обръща той към бъдещите читатели на книгата:
Уважаеми Читателю! Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори. Но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път. А след третия път нещата стават традиция. Пред Теб е "случилият се" нов, пореден брой, на алманаха за литература, изкуство и култура "Огоста`2015"- Монтана!
Не бих искал да те убеждавам в правотата на твърдението, че в крайна сметка усещането за естетичност и стойност е заложено в самите нас. То зависи изцяло от нашите персонални мащаби и мерки. Онова, което виждаш, зависи от това, което се опитваш да съизмериш през опазената и отгледана лична духовност. И доколко желаеш и можеш да го сториш. Ето мерилото- степента на индивидуална подготвеност! Нали онова, което за гъсеницата е свършекът на света, за изследователя е просто пеперуда. Всъщност, ако желаеш, отново има какво и да прочетеш в алманаха, и да премислиш- както за себе си, така и за живота.
Окото, което чете, никога не е безучастно, а още по-малко безпристрастно. Затова на предишните ни срещи положихме броевете на алманаха пред острия ти взор. Дори се надявахме (и дано да се е случило!) да видиш, че зад всяка творба в книгата съществува език, който е отвъд думите и тяхното графично изобразяване! Той е съдбовен, изповеден, съкровен, искрен. Всеки автор, убеден съм, е вярвал в това!
Ако успеем заедно да разгадаем този език, ще успеем да направим една истинска крачка към разгадаването на Северозапада, на северозападняка, на Човека, пък и на света изобщо. Крачка, толкова необходима за духовното ни оцеляване в днешното време, когато сякаш се доказва на практика Фройдисткото "укротяване на звяра у човека". Когато, съдейки по журналистическите новини и по филмите, мирисът на кръвта започва все повече да се нрави на хората в регионален, национален и в световен мащаб, а създаването на раса от идиоти, за който харченето на пари за образование си е чисто прахосване, се оказа медийно и обществено печеливша. С този брой правил една важна, ключова крачка към лично извисяване чрез трупане на хуманност и цивилизованост. Не ми е известно някой в Монтана или в страната да се е споминал от тяхната свръхдоза!
Чрез публикуване на творбите на разнолики автори обединихме мощна човечност, защото зад всеки изписан ред внимателният читател може да долови удар на сърце, копнеж, мечтание, усмивка или сълза. Може да си представи светлина! Ако се е случило, значи сме успели. Заедно! Алманахът ни е оживял чрез теб, Четящия. Защото само сърцата носят, виждат, предсказват светлината. Хартията не е способна на това! Алманахът ни е жива плът от думи! И твоите оценки, обсъждания и пристрастия към авторите го доказват!
Без да изпадаме в излишна скромност- алманах "Огоста" се превърна в национално издание, за него се състезаваха автори. Получихме покани за гостувания и срещи. Някои пишещи дори прекалено настойчиво ни атакуваха с желание творбите им да бъдат включени в броя, като влагаха главно амбиция, вместо такт. Шеговито казано, налагаше се да изучаваме ...истинска дипломация- т. е. изкуството да казваш "Добро куче...", докато намериш "подходящ камък". Извинете, дума!... Но то си е и до човека, и до кучето. Не случайно алманахът ни завършва със символичната и иносказателна "Кучешка преписка" на Йордан Радичков. Е, за някого може да завърши и "един румб наляво или надясно"- изборът е наистина личен!
Никой няма нужда, особено днес, да се превръща и да се демонстрира като член на абсурдното движение "Ничевоки". Какво е това ли? Ами около 1920 година в една руска кръчма се събира група от хора, които пият, разпалено спорят и някак постепенно се опознават. От дума на дума те стигнали до "безспорния" извод, че всички те "по същество" са гениални писатели, макар никога нищо до този момент да не са написали. Излезли дори с пламенна прокламация, нарекли я естетическа платформа на движението "Ничевоки". Чрез нея обявяват пред света, че не само никога нищо не са написали, но и никога нищо няма и да напишат- "...в знак на протест срещу човечеството и начина му на съществуване". И така влизат в световната литература като "Ничевоки". И какво от това ли? Ами нищо- ничево, както биха казали руснаците! Пробвали се да ги запомнят!...
Точно преди десет години учредихме Дружество на писателите от област Монтана. То вече оставя трайни следи в културния живот на Северозапада. Приобщи към себе си писатели от Видин и Враца, Ловеч и Плевен, София и Стара Загора, автори от алманасите "Околчица", "Паралел`44", "Мизия", творци на вестници и сайтове като "Литературен глас", "Литературен свят" и др. Най-важното! Обедини автори от различни национални творчески съюзи!
С този брой се опитваме да прехвърлим и символични културни мостове между държави на три континента- Русия, Китай и Бразилия, с която пак през тази година се навършват сто години "отвъд-екваториално" литературно родство. И дано това да е само началото! Защото тези мостове започват оттук- от Монтана. Те вече ще водят до Австрия, Германия, Русия, Бразилия, Чикаго, до бесарабските българи в Молдова и Украйна, че и другаде по света. Първите броеве на алманаха вече влязоха в иностранните библиотеки на нашите съмишленици и сънародници.
Уважаеми Читателю, сега пък ти поеми нататък! И дано стигнеш още по-далеч от нас, авторите! Не забравяй, че визията на един град се състои от броя на създадените и опазените авторитети. Може пък един ден точно при теб да дойдат журналистите и да те открият, че наистина не си илюзия!
Това е. Така главният редактор на алманаха за литература, изкуство и култура "Огоста`2015" Мартен Калеев хваща и държи юздата на екипажа от пишещи, който стройно и уверено потегля в литературното пространство на България и Света на 18 септември 2015 година, със стартов час 11:00. Главният виновник за изданието отделя специално внимание на дамите в този екипаж, като ги орисва с думите: "Те идват красиво". Ето как:
Те, чаровните млади дарования, поетесите с усет към нежността и хармонията на думите, наистина идват красиво в нашия делник. Като полъх на пролетен вятър, като томително утро, заредено с копнежи. Като сетна надежда, чрез която да ни направят по-щастливи, по-ласкави, по-мъдри и повече хора. От години те и пишат красиво! Чрез стиховете си преоткриват за нас самите онази наша съкровена същност, която обикновено сме заключили зад хиляди катинари, а после сме изхвърли и всички ключове. Карат ни да съпреживеем и смях, и тъга, и радост, и болка, и… единствено чрез написаното върху белия лист ни приканват да осъзнаем, че външността не винаги е най-важно. Че парите са безсилни пред споделените и искрените думи. Че славата е преходна, а и понякога пагубна. Че на проявите на човещина са орисани само благородниците на духа. Голямата им сила и чар са ...обаянието на думите! Изповядват в своите стихове веруюто "Мисли и мечтай със сърцето си!" Днес обикновеният човек е лесна плячка за толкова тарикати, духовни йезуити, манипулатори и политически "хищници", че духовната ни гибел изглежда почти неизбежна. Те се появяват, за да ни предложат своята Поезия като спасителна "лодка", но в нея трябва да влезем само и единствено като "Човека, когото сами сме избрали да бъдем". И нещо изключително важно- приканват ни да си върнем усмивките. Защото когато си отидат усмивките, идват фаталните "болести"- скука, униние, пошлост, отчаяние. Самота, самота, самота!
Талантът им е зареден с невероятния потенциал да ни превръща в хора. Те наистина са млади, умни, красиви, образовани, интелигентни, вдъхновени, лъчезарни, усмихнати, мили, културни, артистични, симпатични. Вие може би сте опитвали да бъдете като тях? Да! Това чудесно. Но не искайте от тях да бъдат като вас. Те имат своята мисия сред нас- да насърчават нашата духовност, като ни учат на най-великото изкуство- умението да общуваме в своите различия. И за всеки имат подходящите думи! Вижте ги! Те наистина идват красиво, като водят след себе си хвърчила от думи, влюбени в изгревите! Нека всеки от нас разпознае своето хвърчило!
И така, общо 91 са авторите в алманах "Огоста`2015", издание на Община Монтана, в сътрудничество с Дружеството на писателите от област Монтана, което през тази година навърши 10 години от учредяването си. Сред авторите са творци от различни поколения- като Никола Статков, Георги Атанасов, Владимир Зарев, Пенчо Ковачев, Борис Христов, Емил Андреев, Христо Ганов, Иван Здравков, Юлия Пискулийска и др. А в раздел "Те идват красиво…" са подредени произведения на Наталия Цветанова, Антина Златкова, Камелия Александрова, Полина Лазарова, Дими Фильова, Петя Йошкова, Марион Колева, Светлана Стоилова, Ели Томинска, Галина Златарева, Мадлен Алгафари, Ванеса Димитрова и др.
По специална покана на Мартен Калеев и на Дружеството на писателите в алманаха е представен Институт "Конфуций" София, в лицето на неговите директори от българска и китайска страна, проф. д-р Гъ Джъцян и Аксиния Колева, както и поетични преводи от китайски. Страниците са подготвени от отговорния редактор на вестник "Китай днес"- писателят-земляк Петър Герасимов.
Като ВИП-интервю определят издателите на амланаха заглавието "Орфееви дъщери покоряват космоса", в което е предсавена Ваня Монева- диригент на хор "Космически гласове", която известно време е работила в Лом.
Както и в предишните броеве, в четвъртото издание са припомнени произведения на бележити автори, които поради парадоксите на времето и общата обезценка на художествените стойности, са повече известни на изследователите- Боян Ничев, Емил Коралов, Николай Соколов, Димитър Осинин, Георги Марковски, Доньо Донев, Георги Божинов и др. Последното камъче в каруцата "Кучешка преписка" на Йордан Радичков, който пак ще ни "разсмива и сащисва" със своята ловджийска история.
И да завършим с още едно обещание от главния редактор на алманаха, който първо припомня, че първите броеве бяха разпространени и влязоха в иностранните библиотеки на нашите съмишленици и сънародници в Австрия, Германия, Русия, Бразилия, Чикаго, достигнаха до бесарабските българи в Молдова и Украйна, че и другаде по света:
"Това е само началото от амбициозната програма на Дружеството на писателите и на Община Монтана за подпомагане утвърждаването на град Монтана като "мост на цивилизациите".
4
Не бих искал да те убеждавам в правотата на твърдението, че в крайна сметка усещането за естетичност и стойност е заложено в самите нас. То зависи изцяло от нашите персонални мащаби и мерки. Онова, което виждаш, зависи от това, което се опитваш да съизмериш през опазената и отгледана лична духовност. И доколко желаеш и можеш да го сториш. Ето мерилото- степента на индивидуална подготвеност! Нали онова, което за гъсеницата е свършекът на света, за изследователя е просто пеперуда. Всъщност, ако желаеш, отново има какво и да прочетеш в алманаха, и да премислиш- както за себе си, така и за живота.
Чрез публикуване на творбите на разнолики автори обединихме мощна човечност, защото зад всеки изписан ред внимателният читател може да долови удар на сърце, копнеж, мечтание, усмивка или сълза. Може да си представи светлина! Ако се е случило, значи сме успели. Заедно! Алманахът ни е оживял чрез теб, Четящия. Защото само сърцата носят, виждат, предсказват светлината. Хартията не е способна на това! Алманахът ни е жива плът от думи! И твоите оценки, обсъждания и пристрастия към авторите го доказват!
