Ние, в България, се опитваме да решаваме всички наболели проблеми само с европейски средства. Да речем в сектора на животновъдството, земеделието, години наред се опитваме само чрез инвестиции чрез Програмата за развитие на селските райони да решим проблема, а той всъщност има нужда от оперативни средства, а не от инвестиции.
Ако търсим европейска цел, която не е в съзвучие с нашите, няма как да изразходваме средствата. Целите по проектите са формулирани прекалено общо. От страна на ЕК има лицемерничене за това как правилата по изразходване на средствата ще се опростяват, а всъщност не е така. Ние нямаме проекти, които се изпълняват по новите правила за новия програмен период.
Проблемът в България идва и от това, че липсва институционална памет в управляващите органи. Това е поради честите смени в ръководствата на програмите. Всяко следващо управление тепърва започва да се учи. Общините се състезаваха кой ще направи повече проекти. Не се обмисля дали тези проекти са нужни за населените места. Общините нямаха самоучастие, на тях им се финансираше 100 процента. Това не ги дисциплинира.
Интервюто на Таня Милушева с Кристина Цветанска можете да чуете от звуковия файл.
