Репортаж на Гергана Хрисчева за предаването ''12+3''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Основният и допълнителният пакет не делят пациентите според техните заболявания, а според това дали състоянието им е по-тежко или по-леко. Така болни с едни и същи диагнози, според моментното им състояние, могат да попаднат както в основния пакет, покриван от Здравната каса, така и в допълнителния и да чакат ред за прием в болница или да е нужно да си платят, обяви министърът на здравеопазването доктор ПетърМосков на конференция-форум за здравните политики.
Лечението на тежки заболявания като инфаркти и инсулти, хипертония и онкозаболяванията, както и детското и майчино здравеопазване влизат в основния здравен пакет и ще се заплащан изцяло от Здравната каса, поясни още министър Москов и допълни, че критерий за определяне на пакета, по който ще се лекува пациента , ще е спешността:
Не делим в пакетите нещата на заболяване, а на състояние. Състояние, в което сте и то има нужда от незабавен прием в болница, определен тип терепевтични процедури или състояние, което позволява отлагане във времето на вашето лечение и планиран прием в болница. Няма нито нещо страшно, нито нещо, което да ощети пациентите.
Отложеният прием на пациенти има своя горна граница както във всяка една от нормалните европейски държави като Швеция, Англия и Холандия. Те имат горна граница примерно месец-два, в рамките на които вие задължително трябва да бъдете приет в лечебното заведение, избрано от вас, допълни министър Москов.
60 заболявания обаче попадат едновременно и в основния, и в допълнителния пакет и така според конкретното състояние на пациента, ще се решава по кой пакет болният да бъде приет. За отложения прием ще има граница на чакане, която още не е фиксирана, а само 5 - 6 заболявания влизат в допълнителния.
Около 20 клинични пътеки за различни заболявания и процедурите, които се извършват за тях, ще бъдат прехвърлени в амбулаторни условия, но ще се извършват в болници, поясни председателят на Лекарския съюз докторВенциславГрозев:
В допълнителният пакет влизат малко клинични пътеки, а заболяване, което е в основния пакет, но не е животозастрашаващо, да бъде и в допълнителен, но това нещо ще стане вече и по преценка на практикуващите лекари. В урологията е така и в очната, и в хирургията има такива заболявания. Например една херния, която е съществувала години наред, но има и хернии, които не могат да чакат и тя влиза в основния пакет, но първата може да бъде отложена във времето, което е напълно разбираемо.
Грозев подчерта, че на преговорите със здравното министерство и Касата за предстоящия Национален рамков договор ще бъде обсъдена възможността там, където лечебните заведения в дадения момент имат възможност, да приемат пациенти:
Няма смисъл да седят свободни легла – спокойно може този толеранс от време, примерно 45-60 дни да бъде съкратен.
На заседанието на партньорство за здраве по-късно през деня ще бъде представен проектът за двата пакета, съобщи председателят на Националната пациентска олганизация СтанимирХасълджиев:
На първо място, заболяванията, които убиват българина – сърдечно-съдови и онкологични, и заболяванията, които са тежки и с инвалидизация, то там пакета да се разширява и там пациентите да имат достъп до повече лекарства, услуги и повече възможности да се лекуват. При хипертонията и при повишения холестерол Здравната каса досега е заплащала с 5% от стойността на лекарствата – смятам, че това не е държавна политика насочена към органичаване смъртността.
Държавна политика означава ранна диагностика, бърз и лесен достъп на хората до качетвени специалисти, и безплатни лекарства, подчерта Хасълджиев. Допълнителният здравен пакет също ще се финансира от Здравната каса от догодина, но приемът в него е планов и ако пациентът има допълнително здравно осигуряване, той няма да чака. Москов заяви категорично, че Здравната каса ще има средства за финансиране и по двата пакета.
Доктор Николай Болтаджиев, член на управителния съевет на Националното сдружение на частните болници поясни, че най-голямаото им притеснение е по отношение на финансирането:
Проблемът е, че средствата за здраве са част от консолидирания държавен бюджет, с който се разпределят данъци. Средствата за здраве се събират, за да се лекува – това не са данъци и аз не знам друга държава, в която бюджетно да се разпределят средствата за здраве, тъй като това е една голяма взаимоспомагателна каса. При нас средствата се преразпределят от бюджета и в това виждам порочността на системата – винаги говорим за реформи, а точно това ги предизвиква.
Подробности чуйте в репортажа на Гергана Хрисчева в звуковия файл.
