Оказва се, че главната роля на една кампания е не да покаже добрите идеи за града, за общината и за държавата, а да привлече по някакъв начин избирателя и да го накара по някакъв начин да гласува. Това обяснява и ефектните изборни кампании – с песни, с музика, с компромати.
Ако внимателно погледнем кампанията и посланията, ще видим, че по-скоро доминират нападките срещу опонента, а не толкова позитивизма, поясни още политологът и допълни:
Отдавна е назрял моментът българските избори да се превърнат в борба на идеи и не знам до кога ще го чакаме този момент, тъй като виждаме едно ниско ниво на българския политически елит.
Българският избирател не отива да гласува за добрите идеи, а за идеи, които са по-скоро тип “анти“, обясни още професор Галунов:
На нас все още ни липсва това, което наричаме "гражданско общество". Отдавна говорим за необходимостта в българския политически живот гражданите да бъдат по-активни не само в самата изборна кампания, а месеци преди нея, когато се подреждат листите и когато се изработват правилата за изборите.
Българският гласоподавател трябва да е активен преди изборите, за да може да бъде доста по-критичен към тези, които издига за съветници, кметове и респективно депутати. Която и партия да се появи, каквото и течение да се появи, то възпроизвежда негативите на всичко добре познато и на старите партии.
Част от нещата са предизвестени, но не всичко – има един таен вот на избирателя, който може да промени много неща. Ако българският избирател повярва в себе си и гласува за тези, които той иска да види в управлението, да не гласува от страх или от някой друг интерес, то може да промени и подобри някои от нещата, подчерта политологът.
