Колко странни инструменти могат за бъдат използвани в класическите произведения, или за какви странни инструменти са писали прочути композитори? За това си говорим в звуковите хроники този месец.
Звукът на алпийския рог се разнася на 8 километра. Изработва се от смърч. Смърчът се отсича в точно определен период от лунния календар, защото се смята, че тогава има най-добър резонанс. Дънерът съхне 9 години, а след това се реже на дъски. Фунията на рога се прави от цяло дърво, като отворите се изработват отделно по доста сложна технология, а след това се слепват. Останалата дължина на рога се оформя на части, които после се свързват чрез штифтове. Дължината е 3 или 4 метра и тя определя тоновата му височина. Алпийският рог е феноменален с огромната си дължина и твърде ограничения си регистър. Познат е от поне 2000 години, като се е използвал най-вече в Алпите за предаване на определена комуникация между отдалечените със стадата си пастири. Днес алпийският рог се използва най-вече в музикални произведения. В предаването са използвани части от „Пасторална симфония“ за струнни и пастирски рог на Леополд Моцарт, „Диалози с природата“ на Жан Детвилер, който съчетава алпийския рог с пиколо флейта и симфоничен оркестър и Ференц Фаркаш – „Кончерто рустико“. Исках да се разбере как един овчар във високите Алпи контактува например с птиците“ – казва Детвилер и продължава – Много е трудно да се пише за алпийски рог, тъй като има само пет тона. Според мен този инструмент най-ярко илюстрира самотата на човека – самота сред природата. В кантон Вале в Швейцария се провежда фестивал на алпийския рог. Стотици изпълнители се събират, за да представят способностите си, а хиляди пристигат специално, за да ги слушат. Състезанието се провежда на 2 200 метра височина. У нас публиката също има възможност многократно да слуша на живо изпълнения на алпийски рог – на концерт на нашия оркестър със солист Аркадий Шилклопер, на фестивалите за камерна музика в Пловдив, Габрово и Балчик.
Тимпаните са познати на света от най-дълбока древност, най-вече като военни инструменти задаващи движението на колоните с войници. Свидетелства са открити още по време на първите кръстоносни походи. Едно от най-ранните свидетелства за виртуозни изпълнители на тимпани е от 29 април 1798 година, когато във Виена е изнесъл концерт Георг Рот – тимпанист от Нюрнберг. Той свирил на 16 тимпана с по три палки във всяка ръка – шоуто е било грандиозно. По-късно в Берлин отново шоу с тимпани изнася и Георг Кастнер, който свири на десет тимпана, като жонглира с палките си. Днес тимпаните са част от симфоничния оркестър, като броят варира от 2 до 6 – най-често 4. Сред първите композирали специално за тимпани са братята Андре и Жак Филидор от двора на Луи 14 във Версай. Някъде през 1780 г. за бал в двореца на херцог Франц Фридрих I в Шверин Йохан Фишер създава Симфония с осем задължителни тимпана и това вероятно е първата творба специално написана за тимпани – Йохан Георг Хьозе е първият й изпълнител. Кариерата на Йохан Молтер е свързана с двора в Карлсруе. 25 са били музикантите в оркестъра, с който разполагал, а Молтер търсел непрекъснато нови, интересни акустични, технически и звукови възможности за оркестъра. Симфонията му с № 99 е с пет тимпани. Отново от XVIII век, но този път за Дармщадския двор е създадена Симфония с тимпани от Йохан Граупнер.
