1 ноември, Денят на будителите, е светъл български празник, свързан неразривно и с един от българските отци на Българската църква, светецът-седмочисленик св. Климент Охридски. Дейността му е съсредоточена в земите около Кутмичевица (приблизително обхващаща земите на днешна Южна Албания), но делото му засяга всички български земи и цялото българско време оттогава насам. Най-малкото, защото той е създателят на кирилицата - азбуката, на която пишем и която вече е официално писмо и на Европейския съюз. Тази година, 2015-а, се навършват 1100 години от успението на св. Климент Охридски, което е още един повод да се обърнем към неговото житие, за да се опитаме да разберем какво е било да си книжовник и просветител в една епоха, когато това не е било досада, а просветление и устрем. Съвместяването на различни исторически обстоятелства – желанието на българските владетели да не попаднат докрай под духовното влияние на Византийската империя, както и желанието на учениците на светите братя Кирил и Методий да не заглъхне тяхното световноисторическо деяние - създаването на писменост за славяните, се оказва щастливо съвпадение, което превръща тогавашната българска държава в стожер на новата наука, казано с израза на Джамбатиста Вико. Тази нова наука е християнска по съдържание, но във всички случаи народностна по дух, тъй като се опитва да приобщи към културното наследство и едни нови, млади народи. В тази връзка е показателна дейността на Климент Охридски, осъществяваща се не в центъра на българската държава (разбира се, книжовници е имало и в Плиска, и в Преслав по-късно), нито в центъра на тогавашния средновековен свят - нито Константинопол, нито Рим (макар че се е налагало на братята Кирил и Методий да защитават делото си пред папската курия), а в едно затънтено европейско място. Има нещо символично в този избор: освен приобщаване на новопридобитите земи, това е израз на убеждението на тогавашните учени люде, че знанието е потребно на всички, че то е за всички и че никой, дори най-последният парий, не бива да бъде отделен от него.
Точно в тази посока предаването „Премълчаната история” се опита да разгърне и осветли дейността на св. Климент Охридски. Гости бяха авторите на филм за българския пръв будител - режисьорът Станислав Дончев, сценаристката Теодора Дончева и директорът на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките доц. д-р Емануел Мутафов.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
