„Хроника на една предизвестена смърт“. Това заглавие на известния роман на Габриел Гарсия Маркес ще бележи следващите 10-11 дни в Португалия. Въпреки очерталото се разположение на силите в парламента, което ясно показва, че ново дясно правителство начело с Пасос Коельо просто няма как да мине, президентът Кавако Силва все пак връчи на досегашния премиер мандат за нов кабинет. Следващата седмица ще е период уж на консултации, а всъщност на сенчест и на явен натиск, включително и от страна на Брюксел, португалските социалисти да се „вразумят“, да се откажат от левичарския съюз и да подкрепят „стабилността“, „приемствеността“, „финансовата дисциплина“ и други такива мантри, които да задържат страната в рамките на статуквото.
Сценарият обаче е със съмнителен успех. Португалският инат е пословичен още от времената на Магелан. Той прежива и ренесанс сравнително скоро - по време на романтичната революция на карамфилите през 1974-а, сложила край на най-старата фашистка диктатура в Европа. Колкото по-силно някой се опитва да пречупи волята им, толкова по-инатливи стават португалците. Сега това важи с особена сила, след като две трети от избирателите ясно гласуваха за сили, обявили се против досегашното затягане на коланите.
Президентът Кавако Силва, който носи ретроградната си слава тъкмо от времената на революцията на карамфилите, крайно дърводелски се опита да поучава получилите мнозинство партии как трябва да действат и що е демокрация. Но постигна обратния ефект. Острата му реч, с която той все пак номинира Пасос Коельо и заклейми левицата, предизвика само по-голяма консолидация в редиците й.
С тон на ментор президентът си позволи да мъмри социалистите, че изневерявали на националния интерес и на политическата стабилност, залитайки към съюз с Левия блок и с комунистите - формации, които също бяха порицани в речта на държавния глава.
През 40-те години демокрация никога правителствата на Португалия не са зависели от подкрепата на антиевропейски политически сили, които в изборните си програми предвиждат преразглеждане на Лисабонския договор, на договорите за бюджета и за банковия съюз, на Пакта за стабилност и растеж, както и отмяна на валутния съюз, излизане на Португалия от еврото, отказ от НАТО, на което Португалия е страна съучредителка. Сегашният момент е най-лошият в нашия демократичен режим.
На тези президентски думи реагира с възмущение цялата левица. Те бяха манипулативни, защото Левият блок и комунистите се отказаха тъкмо от антинатовските си позици и от ревизията на европейските договори, за да сключат съюза със социалистите - само и само да се промени курсът на орязвания в държавата.
С бруталния си подход президентската реч накара дори онова течение вътре в социалистическата партия, което подлагаше на съмнение решението на лидера Коста да се съюзи с левичарите, да промени позицията си. След речта то категорично подкрепи Коста. Ето и реакцията на самия социалистически водач:
Речта на президента е в дух на конфронтация с партиите от левицата. Тъй като държавният глава се обръща към социалистическата партия, трябва да му напомня, че социалистите не се нуждаят от лекции по история за устоите на нашия демократичен режим, изнесени от професор Кавако Силва.
На този фон единният ляв фронт става все по-твърд в решението си да гласува против кабинета на Пасос Коельо, който ще бъде представен в парламента на 9 ноември и ще мине през вот на 10 ноември. Защо тогава Кавако Силва все пак избра това очевидно пилеене на време вместо направо да възложи сформирането на правителство на Антонио Коста? Та нали, ако наистина се гони националния интерес, за кризисна Португалия е най-важното по-скоро да има работещо правителство, което да гласува и бюджета за догодина.
Едно от обясненията за мотаенето даде Катарина Мартинс, лидерката на Левия блок:
Протакането на времето покрай това правителство, което очевидно няма да мине, има видима причина. Явно това им е необходимо, за да продължат приватизациите, които са в ущърб на обществения интерес. Бързат сега да продадат всичко онова, което бяха планирали да продадат. Това само нанася допълнителни щети на страната.
След неизбежното бламиране на Пасос Коельо и неговия обречен проекто-кабинет логичното би било президентът все пак да се примири и да даде мандат на Антонио Коста и левичарската му компания. Но Кавако Силва има и конституционна вратичка - да направи служебен кабинет до свикването на извънредни избори. А тези нови избори може да се проточат чак до идната пролет. Защото не могат да се свикат по-малко от три месеца след сформирането на нов парламент - а сегашният, избран на 4 октомври, е току-що роден. Изборите не могат също да се свикват по-малко от три месеца преди провеждането на президентски избори - а следващият вот за държавен глава е през януари. Тоест на изпроводяк Кавако Силва може наистина силно да замотае решаването на политическата криза в Португалия. Не е ясно обаче доколко ще успее. Онези две трети от португалците, гласували за леви парии, едва ли ще приемат безропотно подобни манипулации. А когато португалците тръгват да протестират, те изобщо не се шегуват.
Залогът в Португалия е много висок, защото ситуацията там чертае алтернативен път на развитие за цялата европейска левица и дава ярък пример особено на европейските социалисти. Ако левият съюз там успее и все пак стигне до управлението, това ще е първият голям пробив в статуквото, откак Европа се предаде на неолиберализма и Тони Блеър разврати европейските социалисти с „третия път“. Интересното е, че сега точно в родината на Блеър - Великобритания, лейбъристите също завиват доста наляво с новия си лидер Джереми Корбин. Да не говорим за Испания, която с огромен интерес следи какво става в съседна Португалия и която също се готви за своите решаващи парламентарни избори на 20 декември. Лидерът на испанската „Подемос“ Пабло Иглесиас тази седмица напусна евродепутатското си място, за да се посвети на предизборната борба в родината си. И за сбогом държа пламенна реч в Европарламента, призовавайки социалистите там да се върнат към левите си корени и да скъсат „тази проклета широка коалиция“ с Европейската народна партия. Очевидно ни чака все по-интересна европейска политическа зима.
