Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Редакторът, невидимият партньор

БНР Новини
Снимка: redaktoritebg.com

Факт е, че за работата на редактора и коректора се сещаме тъкмо тогава, когато ги няма. Колко често се натъкваме на текстове, които очевидно се нуждаят от смислово, структурно, стилово коригиране, да не говорим за елементарния правопис и пунктуация. Тогава се питаме - къде е гледал редакторът, какво е правил коректорът. За съжаление в много от случаите се спестява тъкмо от услугите на тези двама важни спътници на автора. Така е, ако говорим за „сериозни” издания на художествена и научна литература и периодика. А какво да кажем за безбройните брошури, рекламни материали, билбордове, субтитри, сайтове. Там направо е щастливо изключение да прочетеш добре изработен и грамотно написан текст. Очевидно е, че има глад за услугите на квалифицирани редактори и коректори. Цени ли се обаче трудът им, как се справят с наличната справочна литература и налагащата се норма питаме Павлина Върбанова, авторка на сайта „Как се пише” и Ваня Станчева, създателка на електронната платформа „Редакторите БГ”.
• Ден на унгарския език - как унгарците празнуват уважението и любовта си към родния език.
• Забравените думи на соца - по повод годишнината от 10 ноември 1989 г. да извадим за малко от нафталина думите от социалистическото ни минало, за да видим колко големи са промените в речника ни. Помните ли какво беше завуч и завучка, социалистическо съревнование, агитпункт, многомашинничка, ТКЗС, петилетка, политпросвета, насрещен план…

Все си мисля, че към и без друго богатата глаголна система на българския език задължително трябва да добавим още едно глаголно време. Аз го наричам „минало неосъществено”. Употребата му се активизира особено много, когато се опитваме да анализираме живота си от 10 ноември 1989 г. насам. Да не говорим, че и в личен план доста хора са пристрастени към него. Какво щяло да бъде ако не беше станало нещо друго…, къде можехме да сме, ако не бяхме тук, кой трябваше да ни оправи и колко щяхме да сме добре, ако не ни бяха изиграли… Съзнавам, че граматически подготвените хора ще кажат, че тези глаголни форми отдавна са описани в граматиките със съответните имена, но аз упорито ще продължа да наричам такова говорене „минало неосъществено”. Странно е, но въпреки всички доказателства, че съчиняването на някакво мечтано бъдеще със задна дата с нищо не подобрява реалното настояще и възможното ни бъдеще, разказите и споровете в минало неосъществено продължават да ни държат в лепкавата си мрежа, да замъгляват погледа ни и да ни обезсилват.
Затова, скъпи слушатели, днес, на 10 ноември 2015 г., 26 години след последната съдбовна промяна в общия ни живот, ви призовавам да изхвърлим миналото неосъществено от речника и от мислите си.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна