Ние считаме, че тя трябва да се премахне и предвид прекомерния ръст на минималната работна заплата, защото точно в резултат на тази добавка в БАН например се получава този ефект младите учени и възрастните хигиенисти, чистачки и портиери да получават едно и също възнаграждение. Заплатата на чистачката и на учения ще бъде една и съща.
Тази добавка е остатък от миналото, по своя характер е дискриминационна спрямо по-младите при по-малък трудов стаж, една и съща длъжност, една и съща основна заплата, един и същи труд и един и същи принос, подчерта Велев:
Не винаги белите коси са признак на компетентност, пример за това е IT секторът.
Васил Велев допълни, че в частния сектор има възможности този негативен ефект да бъде неутрализиран.
И аз не знам откога съществува. До какъв извод ще доведе това откога съществува? Ако е нещо отпреди 30 години значи е нещо старо, гадно, комунистическо и трябва да се махне, така ли? Такава логическа схема ли следваме?
Не мога да разбера докога ще се движим в тази посока непрекъснато да взимаме нещо на хората и това да се счита за голямо реформаторство и непрекъснато да се бием в гърдите с неща, които тормозят хората. Ако доходите са нормални, тогава може да стане и анахронизъм, но когато доходите са такива каквито са, нито лев върху заплатата не е анахронизъм.
Според финансиста Мика Зайкова, работодателите и министър Горанов заблуждават обществото, защото добавката за прослужено време не е за трудов стаж въобще, а за професионален опит в една и съща професия и именно тази добавка отчита индивидуалния професионализъм и квалификацията и елиминира шуробаджанащината:
Това е добавка за професионален опит и за наличие на квалификация. У нас това се неглижира и затова сме на този хал...
Тази добавка не е комунистическа, тя е от 20-те години на миналия век, когато за комунизъм не е ставало дума, допълни Зайкова. Според нея, при ниското ниво на доходите в България това е единственото, което влияе върху увеличаването на работната заплата. Зайкова подчерта, че тази добавка не се получава цял живот, защото в условията на тежка безработица хората сменят не само работните си места, но и професията си.
Според експерта, става дума за цената на труда и никой у нас не иска да говори за това да се определи цената на труда – за всеки тип професия, за час, за ден, седмица, месец:
В България трудът е все още по тодорживковски, каквото има работодателят "на джоб и на сърце".
Повече за експертните позиции по темата - в звуковия файл.
