За България е много лесно да работи в тази посока – първо, защото ние имаме все още съхранени традиции в традиционното зеленчукопроизводство, такова, което е свързано с културните ни традиции, със зеленчуци, които имат регионален и местен характер и стари сортове, които правят страната ни богата на агро- и биоразнообразие като възможности. Това е ценността на България, която вече е загубена в редица други страни.
Според Каишева е необходим директен контакт и работа между генетичните банки, държавата като законодател и разработващ политиките в селското стопанство, и малките фермери:
Защото малките фермери са тези, които съхраняват биоразнообразието.
Провокира ни също възможността малките фермери да разберат как да търсят правата си на достъп до генетични ресурси, защото те имат това право.
Целта на проекта е да създаде липсващата в момента връзка между институциите и малките фермери:
За да можем да вдигнем ролята на малките фермери и да им дадем смелост да настояват, да търсят и да се самоорганизират, защото в България няма работеща институция на зеленчукопроизводителите, която да има влияние върху процеса на вземане на решения.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
