Увеличаване и намаляване на часове, удължаване на учебната година и т.н. - във всички тези предложения на Министерството на образованието, свързани с новия закон, отсъства едно цялостно преосмисляне на господстващите подходи в образованието ни. Подходи, като че ли съвсем далечни от истинския живот. По света се отчита, че сегашните образователни системи се провалят в това да посрещат предизвикателствата, пред които сме изправени днес и работят усилено, за да открият алтернативни решения. Открива ли ги нашата държава с предлаганите промени? Ще продължаваме ли да насърчаваме спазването на правилата и стандартите в образованието, докато виждаме, че днес културният прогрес и постижения зависят от култивирането на въображението и творческия потенциал? Ще продължи ли да работи образователната ни система на принципа на веригите за бързо хранене - в съответствие със стандартите за качество? Различното ни съвремие не изисква ли да излезем от старата йерархия на предметите в училище? Как възпитаваме култура и вкус у децата в училище?
