В „Кой кой е“ по Радио София гостува писателят-журналист Станко Нацев, който повече от 40 години пише за София и интервюира стотици популярни личности. В деня на Народните будители на 1 ноември той бе отличен с приза „Принос към българската литература“ от Съюза на българските писатели. Публицистът е автор на 11 поетични и белетристични книги, на хиляди публикации в пресата. Станко Нацев е носител на най-престижните награди за публицистика и литература – „Златното перо“ на Съюза на българските журналисти и наградата на Съюза на българските писатели за белетристика. Творбите на писателя са преведени на няколко езика, а на два пъти Североамериканската поетична асоциация го награждава със сребърен медал и диплом.
Животът на Станко Нацев е изключително колоритен. Първо е увлечен по техниката и по геологията, а после в детството си се влюбва в магията на словото покрай срещите си с майстора на перото Любен Христофоров, който е негов чичо.
Докато учи в механотехникум, Станко Нацев започва да пише и да публикува първите си разкази. Вместо да стругува болтове и гайки, се захваща да завинтва думи в изречения според граматическите правила на подлога, сказуемото и допълнението в специалността “Българска филология” на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това специализира в Лайпцигския университет и Хердер институт, Германия.
Писателят смята, че има шанс, тъй като от студентската скамейка попада в Българската национална телевизия, където прави поредица от репортажи. На фаталната дата 13 януари – петък 1971 г. е назначен на работа в столичния вестник „Вечерни новини“, където няколко десетилетия проследява културния живот на София. Четиридесетгодишната практика във вестникарството до такава степен го увлича към късите журналистически форми, че и до днес стои незавършен единственият му роман. Вместо това издава множество книги с разкази и с хайку.
Писателят е съосновател на българския хайку клуб и твърди, че не от суета, а за да може да споделя откритията си за чудесиите на жанровете, наречени „къс разказ” и „хайку”, е създал своя интернет блог. В момента Станко Нацев завършва 12 си книга, която е решил да публикува единствено в интернет. В „Кой, кой е“ писателят споделя тънкостите как се пише хубав разказ, майсторско хайку и как се прави перфектно интервю.
Разказите на Станко Нацев са преведени на английски, немски, чешки, руски и сърбохърватски. „По ръба на залеза“, „Фигуранти“, „Време на заем“, „Секунди“, „Старата улица“ са само част от книгите с разкази и поезия на един от най-колоритните писатели на нашето време. Сборникът му с разкази “Пасажери за рая” е отличен с наградата за белетристика за 1999 г. на Съюза на българските писатели, а стихосбирката ми с хайку “Огледало за двама” получава втора награда, сребърен медал и диплом от Северноамериканската международна поетическа асоциация. Международната библиотека за поезия в САЩ награждава писателя Станко Нацев и книгата му “Секунди” с отличието “Изборът на редакторите”.
Журналистика, белетристика, поезия – Станко Нацев еднакво добре борави с писаното слово. С няколко ентусиасти, любители на японския жанр „хайку” създават поетичния клуб, но престоят му в САЩ го принуждава да напусне клуба. Творецът отразява своите емоции от срещите си с интересни личности, както и пътувайки по света. Обиколил е няколко континента, като една от екзотичните държави, които е посетил , е Монголия, където подписва договор със Съюза на монголските журналисти за сътрудничество от името на СБЖ.
Съдбовност е попадането на Станко Нацев в журналистиката, както и срещата му с любимата жена преди 44 години. Творецът публикува разкази, есета, пътеписи, хайку и литературна критика, но темата за любовта е постоянна, която откриваме и в книгата с хайку „Огледало за двама“. В „Кой, кое е“ творецът разказва интересна история, когато като младеж са искали да го бият заради това, че вярва в любовта. Сладкодумен и креативен творец Станко Нацев планира да събере някой ден в книга своите интервюта и репортажи, които да допълнят културната история на столицата и страната ни.
