Идеята е да се предостави правосубектност на природата като цяло или на отделни нейни системи. Традиционното право признава единствено физическите и юридическите лица като правни субекти. Всичко останало е обект на правото, т.е. благо, което може да бъде използвано за задоволяване на интересите на правните субекти, а природата е "раздробена" на множество вещи, които хората могат да обменят, обясни д-р Ставру и допълни, че в сегашното екологично право чисто юридически мерките работят много бавно – например, докато се признае един вид за изчезващ, той вече може да е изчезнал.
Идеята за природата като носител на права е радикална идея, но вече е възприета в законодателствата на няколко държави, заяви Стоян Ставру и даде примери:
В Еквадорската конституция има глава "Права на природата" и като основно нейно право е посочено правото на съществуване и правото да се самоподдържа. Боливия е приела "Закон за правата на майката-земя". В Нова Зеландия има призната за правен субект реката Уангануи и тя вече не е географско място, а правен субект, включително нейните притоци.
Подробности по темата можете да чуете в звуковия файл.
