18
Горе-долу 100 години е дълъг отрязъкът от време, който този фичър „реставрира“ и „реанимира“ по своя замисъл. С оглед на общото течене и изтичане на времето това е мини прашинка и тотална илюзия, че можеш да обхванеш последователността на толкова много богати и бурни събития и толкова сложни и непредсказуеми криволици на живота на няколко поколения. С оглед на индивидуалното усещане за времето обаче, връщането назад и издирването на оцелелите късове история, памет и непосредствените конкретни малки свидетелства е сериозно и вълнуващо предизвикателство. Кой е живял преди мен, какво го е вълнувало, кое от всичко това продължава в мен, кой съм аз. Тук реставрацията и реанимацията, която аудио документалистиката предполага, е не само цел, но и път за постигане на една друга, по-скрита, но и по-съществена цел, а именно проследяването в развитие и естествено придружаващото това развитие осмисляне и задълбочаване. Историята на митарствата на Гърневи стана факт благодарение на любопитството и упоритите дългогодишни издирвания на един от тях, Иван Гърнев, който не се поколеба да ме направи съучастник и свидетел тях. Пред очите и пред микрофона ми се получи нещо респектиращо и уникално – българска родова история, която може да бъде проследена от 1827 година насам, при това българска родова история, която „прескача“ в Латинска Америка още преди 90 години и там следите й се губят. Бяха се загубили още през 50-те и историята за необикновените странствания и губернаторската кариера на Радой, Радой Гърнев, беше започнала да звучи като приказно-легендарна. Обаче правенето на фичъри не е само запис и монтаж. Понякога е благословено дълго и напоително ровене. И в интернет. Понякога ровенето в интернет е дълго и напоително, без да бъде благословено. Това обаче беше и когато случайно попаднах на официален еквадорски регистър от 30-те години на миналия век и текст на заповед за произвеждане в по-горен чин на висш офицер, носещ име Р. Гърнев, тази митологично-фантастична приказка изведнъж придоби плът и кръв. Зад нея изплуваха нови имена, поколения, сложни съдби. Когато към това успяхме да прибавим и десетки снимки на картини от списъците на европейски и световни аукциони и класации на художник, носещ името Кочо Гърнев, още една крехка и ефемерна нишка на тази история за странстванията на хората в пространството и времето стана плътна и осезаема. И така „Митарствата на Гърневи в материалния свят“ е шанс да възстановим и вдъхнем живот на отдавна случили се неща и отдавна живели хора. За Иван Гърнев този фичър беше шанс да намери пътеката към един цял еквадорско - американско - тешевско - мюнхенски гърневски свят, който е избуял през тези 100 години.
И последвалото дълго сценарно - монтажно сглобяване на парченцата от процеса в една нова последователност, в една нова дишаща и плътна действителност се приближава до аудио-писането на роман. Нашата сага обаче е реално случила се, истинска.
Приятно слушане.
