Това е спор между едно виждане за православните храмове като паметници на културата и виждането на църквата за тях като действащи храмове и места за богослужение. Тези две концепции могат да се съвместяват и не е необходимо да се противопоставят. Така е и според българското законодателство. Статутът на паметник на културата не противоречи на разбирането на църквата за действащите светини като места за богослужение и молитва.
Съдебното дело е заведено от група учени от сдружение на историци като оспорване на административния акт, изработен и приложен през 2014-та година от служебното правителство на проф. Близнашки, обясни доц. Нушев. По думите му, чрез този акт е била намерена формула за връщането на собствеността върху патриаршеската катедрала на Българската православна църква. Доц. Нушев изрази още мнението, че не е нужно по този начин да се драматизира възстановяването на собствеността върху Патриаршеската катедрала и отбеляза:
Тъй като катедралата нямаше акт за собственост и това възпрепятства всякакви реставрационни дейности, а Св. Синод не можеше да предприеме никакви действия, свързани със стопанисването му и подготовката на проекти за реставрация, години наред се търсеше формула за издаването на нотариален факт.
„Св. Александър Невски“ е завършен и осветен през 1924 г. След промените в края на 40-те години на миналия век, с новата републиканска конституция и отделянето на църквата от държавата, както и заради отчуждаването на имоти, документацията за храма не е съхранена. В архивите не беше запазена достоверна документация за собствеността на този храм, каза доц. Костадин Нушев.
Той определи като стари попълзновения още от 90-те години опитите да се ограничи употребата на български език в издаването на документите и кръщелните свидетелства, издавани от нашите храмове в Одрин и Истанбул. Въпросът бе коментиран усилено при посещението на Вселенския патриарх Вартоломей у нас и отново повдигнат около скорошното отбелязване на годишнината от рождението на Екзарх Антим I-ви:
Посещението на Вартоломей събуди стари, превъзмогнати от гледна точка на българската църква спорове от 19-ти век. Тези въпроси са останали в миналото и в историята и не бива да са предмет на съвременните актуални междуцърковни отношения.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
