Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За човека в традиционното общество да изоре и засее нивата си е било толкова важно, колкото и да извърши всички обреди, осигуряващи добрата родитба, здравето и благополучието на рода. Всички в традиционното патриархално семейство – от най-малките до най-възрастните, са имали своите определени места и роли в непрекъснатото ритуално общуване с видимото и невидимото. Обредите, и особено празничните, са потвърждавали и заздравявали връзките в роднинската общност. Още с раждането си човек е бил приобщаван към семейството и рода и това е било изразявано чрез символични действия. Предсватбените и сватбените обичаи са низ от символично примамване на плодородието, здравето и късмета, самите дарове, които си обменят родовете на мъжа и жената, също имат дълбок смисъл. И така до смъртта и изпращането в отвъдното, където също трябва да се осигури подобаващо място, съответстващо на социалната реализация на човека в земното му семейство. Календарните празници също са част от семейната обредност, а при липса на добра църковна организация в някои райони на страната, празниците на семейните светци покровители на отделните родове в селото, са изпълвали годишния цикъл на християнския календар. Особено важни за сплотяването на семейството и рода са курбаните в чест на светците покровители. Разказват етнолозите от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН доц. Петко Христов, гл.ас. Галин Георгиев, уредничката Анита Комитска и доц. Таня Бонева от СУ.