Според един от героите на фичъра ние, хората изобщо, имаме много абстрактна идея за това какво е любовта и нейните проявления. Понякога се занимаваме с големи глупости, като в същото време дори и не ни хрумва идеята да обърнем внимание на този, който страда, да общуваме с човека, който изпитва непоносими болки, с човека, останал сам, на края на силите си. Този акт на общуване, който почти никога не е сред приоритетите ни, е едно от истинските проявления на любовта.
Фичърът на Теодора Димова е правен през 2010 година и на пръв поглед това е история, случила се преди пет години, но само чуйте как времето „работи” за него с пълна пара и както историята, така и гледните точки на героите, концепцията за света, доброто и злото, стигат до нас директно, непринудено, искрено и въздействащо.
Мястото на действието е Русе. Църквата „Свети Николай Чудотворец”. Хорът от гласове, които дори не е необходимо да идентифицираме и следим прецизно кой кой е, има ефекта на груповия свидетел и на колективния ум, който наблюдава живота на един човек, изпаднал в крайна нищета, който се опитва да се приближи и потърси помощ от групата. Тази група е отворена, дори просветлена, за нея е приоритет да прояви любов тук и сега, не някаква любов изобщо, и с развитието на историята ще научим какво означава този факт и за двете страни.
Този фичър е и за истинските социални мрежи, истинските, не виртуално-информиращо-спояващите, а конкретните. За правото да поискаш помощ. За Другия.
събота, 26 декември от 15.30 часа
