Първото нещо, според автора е, че не съществува свободният пазар. Колкото повече се развива пазарът, толкова повече регулации има. Авторът дава пример със своята държава Южна Корея и Китай. На регулираната икономика се дължи просперитета им. Няма отворена икономика, която да е постигнала успех.
Авторът твърди, че тая теза "идеология за икономиките на знанието" е мит. Води до погрешни решения. Прекалено инвестиции в образованието. Според него в икономиките почти няма нужда от висшисти. Намаляват работните места за инженери. Твърди, че същото е на път да се случи с програмистите.
Интересна е последната 23-та истина - че за добрата икономическа политика не са нужни добри икономисти
