Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Векове след като традиционното семейство от предмодерната епоха е загубило икономическите и социалните си корени, то продължава да живее като идеал и съзнателно изграждан мит. И днес в интернет – вездесъщият източник на информация и обществен посредник в съвременността, патриархалното семейство се описва с носталгия и нескрито съжаление за изгубения ред и ценности, с които се свързва то. Защо търсим в миналото решение на днешните си проблеми е сериозен въпрос. Дали обаче картината, която си съставяме, цитирайки патриарсите на българското народознание, е правдива. Самият термин „задруга“ или „челядна задруга“, според Стефан Бобчев, с който се назовава голямото семейство, съставено от няколко поколения роднини по мъжка линия, живеещи, работещи и потребяващи съвместно, е създаден в началото на 19-и век от сръбския изследовател Вук Караджич. Макар че тези многолюдни фамилии са неголям процент от семействата по това време, моделът е прегърнат от строителите на младата българска държава – учени, юристи и държавници. Според тях той носи зародиша на демокрацията, а когато в процеса на модернизацията българското село е застрашено от обедняване, той е прегърнат като спасителен за него. Моделът на задругата е заложен в селските кооперативи. Разбира се идеята има и противници като Димитър Благоев например, който смята, че той пречи на индивидуалното развитие на личността. Така или иначе с навлизането на модерността структурата и отношенията в традиционното семейство се променят. Това става с различни темпове в различните краища на страната. В районите с бързо икономическо развитие, като подбалканските селища например, преобладават индивидуалните семейства, докато в бедните гурбетчийски краища домакинствата оцеляват като до късно остават обединени. В новите условия броят на децата в семейството намалява, те вече не се обучават от възрастните си роднини, а се насочват към различни професии, браковете се сключват по-късно, професионалната реализация на мъжете е извън семейното стопанство, а жените, освен когато семейството не е бедно и не са принудени да работят навън, основно са домакини. Някъде там, при разпадането на традиционното голямо семейство и отделянето на младите домакинства, се появява нова фигура – тъщата, а отношенията между нея и зетя раждат безброй вицове. Разказват етнолозите от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН доц. Петко Христов, доц. Анелия Касабова и фолклористът доц. Станой Станоев.
